Правилата и традициите, които правят „Уимбълдън“ специален

07.07.201813.07.2018 Спортен Сайт

Когато зрителите за първи път прекрачват прага на комплекса „Уимбълдън“, разположен в югоизточната част на Лондон, чувстват, че сякаш се връщат назад във времето. Това е изискано и аристократично място, изпълнено със зелени поляни, цветя и малки постройки от дърво и тухла. Основан през 1877 г. „Уимбълдън“ е най-старият тенис турнир в света. А също така и типично отражение на британския характер. Тук се усеща историята и традициите, но без да бъде загърбено модерното. Английският турнир от Големия шлем показва как могат да се съчетаят нещата – запазвайки някои отличителни традиции, а в същото време предлага на посетителите и играчите невероятни съоръжения.

Има безброй причини да посетите „Уимбълдън“, независимо дали обичате или не обичате тениса. Има някои отличителни черти, които правят турнира уникален.

Ето ги и тях:

Тревата

„Уимбълдън“ е единственият турнир от Големия шлем, който се провежда на тревна настилка. Без съмнение настилка, която изисква по-особен стил, настилка за специалисти. Тревата е 100 процента многогодишен райграс, който е специално обгрижван и дължината му винаги трябва да е точно 8 милиметра. Всеки ден градинарите на турнира я инспектират и при нужда я подрязват. Това най-ясно си личи около петната останали само на пръст около основната линия на корта, които неизбежно се появяват предвид натоварената програма на турнира.

Белите екипи

От 1963 г. е наложено правилото, че тенисистите трябва да играят в „предимно бели“ екипи, а от 1995 г. правилото гласи, че екипите трябва да са „почти изцяло бели“. Дрескодът е изключително стриктен и в тази насока турнирът не допуска никакви изключения. Забранени са тъмните или ярки цветове. Въпреки че наскоро беше разрешена „цветна линия на шията или на ръкава, която не надвишава сантиметър дебелина“.

И това не се отнася само за мачовете и само за тенисистите. Чичото и треньор на Рафаел Надал – Тони Надал, разказва как веднъж по време на тренировка него са го накарали да си преоблече горнището.

Андре Агаси пък дори не участва в турнира между 1988 и 1990 г. заради това правило. Роджър Федерер беше принуден да си смени обувките през 2013-а заради отчетлива оранжева ивица по тях. Анна Курникова пък трябвало да си смени тъмните панталони по време на тренировка, а пък през 2015-а Южени Бушар отнесе порицание затова, че носи черен сутиен по време на мач и си спести по-сериозно наказание, само защото отпадна поради здравословен проблем във въпросния двубой от първия кръг.

Каква е публиката?

Да влезеш в „Ол Ингланд Лоун Тенис анд Крокет Клъб“ си е и проява на социален статус. Клубът е един най-елитните в света. В са вписани 565 членове, които са разделени в 5 категории – Full Member, Life Member, Honorary Member, Temporary Member y Junior Temporary Member.

И как може да е сдобиете с членска карта за „Уимбълдън“. Критерият е много прост, но изпълнението му не толкова. Трябва да бъдете предложен, придружен и подкрепен от четирима Full Members, които трябва и да ви напишат препоръка, която да бъде приложена към молбата ви за членство.

Ягоди със сметана и „Примс“

Когато човек преминава през алеите на комплекса вижда множество хора, които носят кошници с ягоди със сметана. Традиция, за която легендата казва, че въведена от крал Джордж V и която разбира се съответства на английския стил. Конкретно по време на турнира се консумира един определен сорт ягоди – Елсанта, който се отглежда в конкретни ферми в графство Кент . През двете седмици на надпреварата се продават около 28 хиляди килограма ягоди, което е изчислено в бройки, че е около 1,4 милиона ягоди. Цената на малката порция в пластмасова кошничка е 2,5 паунда.

Освен ягодите традицията повелява да се консумира Примс – плодов ликьор, който често се пие с някакво безалкохолно. Популярно е шампанското Лансън – 73 паунда бутилката по време на мач или пък в чаша за 6,20 или 8,30 паунда.

Опашки и палатки

На „Уимбълдън“ се образуват опашки за абсолютно всичко. Но има една, която може да се каже, че е най-известната и дори носи многозначително име Опашката. Неспирен поток от хора, които всяка сутрин чакат с идеята да закупят билет. По принцип те се пускат много месеци предварително и през декември продажбата приключва. Закупуването на билетите става след жребий. И ако не сте сред изтеглените, тогава остава вариантът да се редите на опашка, за да закупите някои от отказаните билети.

За да бъде още по-колоритна картината много хора решават да си направят лагер, като опъват палатки, дори директно на асфалта, в околностите около комплекса.

Пикник на хълма

Още една традиция, особено за тези, които не са успели да се сдобият с билети, е да се гледат мачовете от хълма Аоранджи. Поляна, на която има монтирана голяма видео стена, на която хората могат да гледат мачовете. Мястото е известно и като „Хенмън Хил“ в чест на доскорошния най-добър британски тенисист Тим Хенмън, но в последно време все повече хора започват да го наричат и „Мъри Маунд“ на Анди Мъри.

Почивната неделя

Турнирът спира в първата неделя след началото му. Традицията е известна като Middle Sunday и се нарушава само заради прищевките на времето. Само пет пъти в историята тенисисти и фенове не са получили почивка в неделята – през 1991, 1997, 2004 и 2016, тъй като заради многото прекратени и отложени мачове от предния ден, заради дъжд, организаторите решиха, че трябва да се играе.

За да се справят с този проблем шефовете на „Уимбълдън“ вече направиха покрив на Централния корт, а от догодина се очакват да бъде покрит и корт №1.

Малко спонсори

С изключение на топките, които от 1902 г. са на един и същ производител („Слезинджър“), трудно ще видите логата на различни марки и реклами. Нещо, което значително отличава „Уимбълдън“ от останалите турнири, още в повече в комерсиализиран спорт като тениса.

И заговаряйки за топките – от 1902 до 1972 г. те също са били бели. Едва след това заради цветната телевизия и на „Уимбълдън“ са започнали да използват традиционния за днес жълто-зеленикав цвят на топките.

Кралската ложа

На Централния корт има една зона с ограничен достъп, точно зад най-добрите и скъпи места на трибуните. Там се намира ложа със запазени места само за кралското семейство и за високата британска аристокрация.

Един от членовете на клуба Филип Брук всеки ден обновява списъка 74 души, различни от кралските особи, които са поканени да гледат мачовете от същата тази ложа. Най-често те са звезди от света на спорта, но често място намират политици, актьори, дипломати, хора на изкуството и т.н. За простосмъртните това е недостъпно място – билети не се продават.

Гарантирано място там имат само кралското семейство, няколко от държавниците в страната, и най-високопоставените членове на въоръжението сили и на църквата. Тази година вече видяхме там Кейт Мидълтън и Брадли Купър. Често може да се види и сър Алекс Фъргюсън.