Една трагедия разтърси целия свят. Трагедия, пряко свързана със спорта, с футбола. Скромният бразилски отбор Шапекоензе бе на път към историята с участието си на финала в Копа Сузамерикана – втория по сила клубен турнир на Южна Америка. Остана в историята, но с трагедия – самолетната катастрофа, която погуби целия отбор без трима футболисти. Вместо да разкажем за всички други подобни трагедии, нека разкажем приказната история на Шапекоензе. Малък отбор от малък град, който само до преди седем години беше в четвърта дивизия, а днес бе на път за континентален финал.
Защото трагедията в Колумбия сложи край на приказката на Шапе, както галено наричат тима. Защото целият минал сезон в Англия и Европа всички се възхищавахме на приказната история на Лестър, но пък в Бразилия и Южна Америка си имаха Шапекоензе. Отборът направи огромен скок, като едва преди седем години достигна до националните дивизии на Бразилия – конкретно в Серия Д – четвъртото ниво на местния футбол. И целият този възход не беше следствие на безумно наливане на пари. Беше плод на правилно управление, без големи инвестиции и без да се надхвърлят възможностите на клуба.
С помощта на общината и подкрепата на важната в региона колбасарска индустрия. Въпреки че е едва петият по големина град в щата Санта Катарина с едва 200 хил. жители население, Шапеко е един от важните центрове на земеделието в Бразилия. Градът може и да е малък, но пък е богат и в последните години реши да пренесе бизнес опита си във футбола и своя клуб. Добра база, заплати навреме (за Бразилия това не е толкова често срещо явление) и дългосрочен план за развитие изстреляха този клуб, основан през ’70-те години да се изстреля до първата по сила дивизия в страната и до две участия в Копа Судамерикана. И достигането на финала на турнира всъщност изглеждаше просто като една мечта, поставена от ръководството в доста по-далечен план.
То обаче стана факт и изглеждаше повече като история за филм, отколкото на действителност. Симпатичният и скромен Шапе стана вторият най-любим отбор на всички бразилци. Влязоха в местната Серия А през 2014 г. и оттогава не просто се бори за оцеляване, а продължи да се развива и да се изкачва нагоре и беше само на два мача от спечелването на първия си международен трофей в кратката си история.
В Шапеко доскоро се виждаха само фланелките на големите отбори в щата Санта Катарина като Аваи или Фигейрензе или пък на грандовете от съседния щат Рио Гранде до Сул Гремио и Интернасионал, но от няколко години градът стана само зелено-бял. Шапекоензе завладя хората. 
В тима бяха привлечени опитни играчи с кариера в големи отбори и дори в Европа, но по една или друга причина понастоящем отритнати и останали без други перспективи. Имаше и само един чужденец в състава (аржентинецът Ернан Мартинучо), който е твърда резерва. Треньорът Кайо Жуниор също няма кой знае каква кариера. Опитен специалист, но без големи успехи. Познат като мотиватор, с което явно успя да придаде собствен облик на Шапекоензе.
За да стигне до финала на Копа Судамерикана Шапекоензе първо преодоля друг скромен бразилски отбор Куяба. След това обаче отстрани рекордьорът по брой спечелени Копа Либертадорес, на ¼-финалите се справи с колумбийския Хуниор, а на полуфиналите преодоля континенталния шампион от само преди 2 години Сан Лоренсо. Последната стъпка към славата беше Атлетико Насионал. Актуалният носител на Копа Либертадорес. Е от колумбийския клуб вече предложиха трофеят да се даде на Шапекоензе – така че легендата ще остане завинаги.