„Помня, че излязох от вкъщи в 10:00 часа сутринта и бях облякъл единствения панталон, който имам. Беше от вълна. А навън беше ужасна жега и затова всички ме гледаха странно – във влака, на улицата и в отбора. Но хубаво, какво да направя, беше единственият ми панталон“, спомня си не кой да е, а Диего Армандо Марадона, за деня, в който направи дебюта си в профeсионалния футбол. На днешната дата точно преди 40 години, броени дни преди да навърши 16. „Монтес (треньорът му тогава) каза: „Приготвяй се, хлапе!“ и тогава се запитах „На мен ли говори?“ Нямаше други хлапета наоколо, така че явно съм аз. Станах да загрявам, но загрявах само 30 секунди и тогава каза „Идвай!“.
Общо 7700 зрители в онази неделя на 20 октомври 1976 г. били дошли на стадиона на Архентинос Хуниорс, за да гледат мача срещу Тайерес. И видели загуба на любимия им отбор с 0:1, но пък станали свидетели на първия мач на рошавия юноша, който по-късно ще бъде наречен „златното момче“. Треньорът Хуан Карлос Монтес го пуснал в игра през второто полувреме на мястото на Рубен Джакобети. И да, Диего не успял да предотврати загубата на своя отбор, но пък веднага бил запомнен от феновете, след като отправил мощен удар още с първото си докосване до топката. „Излизай, играй, както знаеш и ако можеш стреляй“ били думите на Монтес, за които Марадона по-късно ще разкаже в своята автобиография. „И точно това направих. Получих топката с гръб към вратата, направих няколко финта, пуснах я между краката на съперник и веднага чух от трибуните едно „Ооооле“, което беше като за добре дошъл“.
Въпреки крехката си възраст по това време той вече е бил известен в своя клуб, тъй като забавлявал публиката на почивката между полувремената с уменията си да жонглира. Той вече бил популярен от детските си години с детския си отбор „Себоитас“ (Лукчетата), с който помитали всички съперници. Може да се каже, че още от тогава му тръгва и спорната слава, която ще го преследва дълги години до края на кариерата му, а и до ден днешен.
Защо? Много просто. Още тогава Марадона бил част от измама. Монтаня – това била фамилията, която лепнали на малкия Диего. Така го кръстил треньорът му Себоитас Дон Франсис Корнехо. И тук като причини за лъжата истории много. Според уж официалната за един мач срещу Бока Хуниорс Марадона си забравил документите и треньорът го картотекирал под въпросното име. 
Според втора версия чрез фалшивото име Корнехо искал да избегне погледите на големите клубове, които ще се заинтересуват от малкия талант. А все пак това, което най-много прилича на истина е фактът, че още като 8-9-годишен Марадона започнал да играе в лига, в която нямат право да участват деца под 12-годишна възраст и с фалшивото му име била вписана и измислена дата на раждане. Така връщаме се на мача срещу Бока Хуниорс, когато с предполага, че си бил забравил документите. Корнехо се притеснил, че няма да може да разчита на малката си звезда и го оставил извън състава. На полувремето Себоитас обаче губели с 0:3 от гранда. Корнехо решил да пусне Диего. И Марадона вкарал 3 гола, за да направи 3:3. След изравнителния му гол един от съотборниците му обаче се провикнал „Диего, Диего, голям Диего“. При което треньорът на съперника Доменек се усетил какво се случва, тъй като малкият Марадона поне като име вече бил известен, поне като име. „Корнехо, кучи син, пуснал си Марадона“, обявил наставникът на Бока, след което обаче само се усмихнал и казал на Корнехо: „Не се притеснявай, този път ще мине. Момчето беше невероятен. Няма да правя проблеми. И как мога, след като съм го видял как играе“.
Малките Себоитас се превърнали в легенди. Според, макар и неофициални статистики те направили серия от 136 (а според други източници 141) мача без загуба. Станали част и от политиката на генерал Перон, който започнал да ги ползва с политически цели и ги пращал да играят мачове из цяла Аржентина и в чужбина с цел популяризирането на спорта сред подрастващите.