Герой на терена – футболистът, спасил 4 пъти живота на свои колеги

Франсис Коне е 26-годишен тогоански нападател на чешкия Словацко. Но той е не само футболист. Той е и герой. Човек, който не се страхува да действа, когато е нужно. Качество, благодарение на което се оказва вече е помогнал на не един човек. Името му нашумя в последните дни, след като по време на мача на неговия тим срещу Бохемианс от чешкото първенство Коне спаси живота на противниковия вратар Марко Берковец.  Вратарят падна на земята в колапс след сблъсък със защитник на Бохемианс  и самия Коне, но тогоанецът действа бързо и му помогна да не си глътне езика, с което поне според лекарския щаб на отбора, му е спасил живота.

„Видях, че защитникът се движи, така че не бях притеснен за него. Вратарят обаче не се движеше. Лежеше и можех да видя бялото на очите му. Беше в безсъзнание или по-лошо. Затова сложих крака си на гърдите му, за да придържам лявата му ръка и опитах да вкарам  пръсти в устатата му. Челюстта му беше стегната, но трябваше да се уверя, че няма да си глътне езика. Времето течеше. Двама от неговите съотборници ми помогнаха да го обърнем на една страна – това е, което трябва да се направи, за да може да си отвори устата и да се уверим, че диша. Най-накрая успях да прокарам ръката между зъбите и да изкарам езика. Той ме ухапа, но няма значение. Всичко приключи за няколко секунди. Когато вратарят се опита да каже нещо, знаех, че той ще се оправи. Станах и продължих игра“, разказва ситуацията Коне.

Оказва се обаче, че това далеч не е единственият подобен случай в кариерата на нападателя. А четвърти.

Първият път е в Тайланд, където той играе още като 18-годишен.

„Първият път един съотборник припадна, след като получи удар по главата във фитнес залата. Трябваше да извадя езика от гърлото му и той също ме ухапа“, спомня си Коне.

„Вторият път беше в Африка. Играх за Того и мой приятел ме помоли да участвам в демонстративен мач преди да се завърна в клубния ми тим в Оман. Един футболист се сблъска лошо с вратаря и падна по гръб, наранявайки врата си. Тогава ми беше много трудно да извадя езика му, защото цялото му тяло се стегна, а той бе в пълно безсъзнание. Много хора, включително и медицински лица, го държаха неподвижен, докато аз се опитвах да извадя езика му с двата си пръста. Третият път беше преди само две години, отново в Африка“, допълва футболистът.

Той явно е имал обаче добри родители, които са го възпитали да помага, когато е необходимо.

„Когато ми се случи за първи път, не казах нищо на майка ми, за да не я уплаша. При втория инцидент тя ми каза, че трябва да внимавам, защото ще ми случи отново. Мама ме посъветва никога да не си затварям очите, ако стане нещо подобно на терена, защото не трябва да чакам някой друг да се притече на помощ“.