Далеч отвъд Океана има един футболен клуб, създаден от българи. При това не малък клуб, а един от най-големите в страната си. Носи си даже и българско име – Дунав. Или по-точно Данубио, както се нарича на испански език втората по дължина река в Европа. Държавата е Уругвай – страната с безспорно най-ярко изразения двуполюсен модел във футбола. В Уругвай си имат два гранда Пенярол и Насионал, които имат общо 94 титли в местния шампионат (по 48 и 46). След тези два колоса има четири отбора с по четири шампионски трофея и единият от тях е Данубио.
Как обаче е създаден този клуб и откъде произлиза българското му име?
Идеята за създаването идва в началото на ’30-те години на 20-и век и била на група ученици от общественото училище „Република де Никарагуа“ – единственото в района Мароняс в северната част на столицата Монтевидео. Сред тези ученици били двамата братя – синове на български емигранти, Мигел и Хуан Лазароф, като именно Мигел, заедно с други двама братя Алваро и Армандо Оливера, бил идеологът за създаването на отбора.
Началото естествено било трудно – къде ще тренират малките ентусиасти, с какви екипи ще играят. И тук продължава българската връзка. Отборът бил приютен от майката на Мигел и Хуан – доня Мария Минчеф де Лазароф, като тренировките били провеждани на улицата пред нейния дом. Играели с класическа парцалена топка, а първият треньор бил Хорхе Минчев (най-вероятно с рождено име Георги Минчев) – братът на доня Мария, който бил футболист в родната България, но за съжаление историята не казва в кой отбор.
В първия си мач момчетата излезли под името Тигре. Тъй като нямали още официални екипи, те просто облекли бели фланелки, на които доня Мария нарисувала по една черна точка на нивота на сърцето. Футболът по това време в Уругвай търпял вихрено развитие, като 2 г. по-рано страната е спечелила титлата на първото световно първенство. Първият съперник бил Пласа де Депортес де Ла Унион. Тигре загубил с 0:1. Момчетата приели тежко загубата. Започнали да планират реванш, но решили да изоставят първото си име. И тук отново се намесва доня Мария. Тя била кръстникът на новия отбор – първоначално предложила клубът да се казва Марица – искала името да е свързано с родината. На момчетата не им се понравило името, тъй като звучало „прекалено“ женско.
„И тогава предложи да бъде Данубио (Дунав). На името на една от най-големите реки в Европа. Останахме очаровани“ – спомня си години по-късно Мигел Лазароф.
И така доня Мария все пак прокарала идеята си отборът да носи името на българска река, екипите пък били осигурени Алсисес Оливера – брат на Алваро и Армандо, като единственото му изискване било те да бъдат на хоризонтални бяло-черни райета, като последния шампион от аматьорската ера – Монтевидео Уондърърс. Години по-късно Данубио ще се сдобие с диагонална черна ивица на екипа, с която клубът ще стане известен в Уругвай.
И така с нови екипи и нов име Данубио официално е учреден на 1 март 1932 г. Съставен е от момчета между 12 и 15-годишна възраст (на снимката горе). Започнали да играят мачове срещу свои връстници на квартално ниво. През 1933-та вземат мечтания реванш срещу далеч по-опитния Пласа де Депортес де Ла Унион, при това с 2:0.
През 1934-та отборът за първи път се включва в организиран младежки шампионат. Още в дебюта си печели титла, като завършва с пълен актив от 5 победи в 5 срещи. След години на квартални първенства и юношески турнири, вече пораснали, момчетата се включват в националния шампионат на Уругвай през 1941 г. Три години по-късно отборът достига до 2-ра дивизия, през 1948-а се изкачва до елитната група на уругвайския футбол. През 1954-та дори стига до 3-тото място в класирането.
Първата титла е спечелена през 1988 г. Останалите 3 са през този век – 2004, 2007 и 2014 г. Най-големият успех на континентално равнище е участието на полуфиналите на Копа Либертадорес през 1989 г.
От Данубио са тръгнали и някои от най-големите звезди на уругвайския футбол в последните години като Алваро Рекоба, Диего Форлан, Хавиер Чевантон и Марсело Салайета.