Седемте гряха на Венгер

02.07.201709.04.2022 Спортен Сайт

Имаше време, когато Арсен Венгер беше непоклатим лидер, революционер, символ на красивия футбол, първият треньор, който наруши хегемонията на Алекс Фъргюсън и Манчестър Юнайтед…

Всичко това обаче е минало. Венгер остава икона на Арсенал, няма как да се забрави онзи сезон на „Непобедимите“, когато отборът изигра 49 мача, без да загуби. Но това е само спомен. След 21 години начело на тима Венгер и философията му вече изглеждат увeхнали. Да, отборът му стана жертва на строежа на „Емиратс“. Стадионът, а не съставът беше приоритет за шефовете на клуба. Но независимо от факта, че Арсенал вече не разполага с чак такива играчи, като от сезона на „Непобедимите“, нека бъдем честни – стилът на отбора вече не е същият. Някъде по пътя през годините Венгер изневери на стила си. Това са и седемте големи проблема, седемте гряха на Венгер – някои се повтарят през годините, някои придобити в последните сезони. Грехове, които трудно могат да бъдат изкупени, проблеми, които може би имат само едно решение – французинът да напусне.

Арсенал изгуби своя облик

Отборът, който доминираше над съперниците си, който обичаше да владее топката, вече го няма. Новият Арсенал е съвсем различен, може би по-прагматичен, разчитащ да играе на контраатака. Фактът обаче е, че това вече не е отбор, който предпочита да владее положението – тази черта присъща на победителите. В първия мач с Байерн от 1/8-финалите на Шампионската лига владя топката едва 32% от времето. В реванша пред собствена публика едва 43%. Дори при разгрома с 6:0 срещу Лудогорец Арсенал беше отстъпил инициативата във владеенето на топката и отново я притежаваше само в 43% от времето.

Второстепенното значение на евротурнирите

Незнайно защо Европа никога не е изглеждала като приоритет за Венгер. Особено видимо това обаче е в последните години и за шести пореден сезон „артилеристите“ отпаднаха още на 1/8-финалите в Шампионската лига. Разбира се през сезон 2005/06 Арсенал стигна до финала, където загуби от Барселона, но това по-скоро е изключение от правилото. В ерата „Венгер“ Арсенал дори отпадна два пъти още в групите на най-силния европейски клубен турнир. Е, през сезон 1999/2000 игра финал и в Купата на УЕФА. Но тогава като големия фаворит в надпреварата, а и на самия финал взе, че загуби с дузпи от Галатасарай, което само потвърждава пренебрежителното отношение към евротурнирите.

Резкият спад в последните години

От 15-те трофея на Арсенал в ерата „Венгер“ 11 са спечелени до 2005 г. (3 титли на Англия, 6 купи на Англия и 6 Къмюнити шийлд). След това, разбира се заради и наложените финансови ограничиения, последваха 9 години суша преди през 2014-а Венгер да завоюва трофеят, който още не бе печелил – Купата на лигата. Във Висшата лига сушата е от 2004 г. Тогава за последно Арсенал стана шампион, а в 12-те години от тогава 4 различни други отбора спечелиха титлата. Особено болезнена вероятно за всеки фен на тима е изпуснатото първо място през миналия сезон, когато Висшата лига бе спечелена от скромния Лестър.

За първи път под риск е класирането в топ 4

Потвърждението на горната точка, едно съвсем ново предизвикателство и съвсем нов проблем пред Венгер. Ако имаше нещо сигурно през 20-те години на французина в лондонския тим, то това беше, че накрая на сезона Арсенал ще завърши в топ 4 и поне ще си гарантира малко повече приходи в Шампионската лига. Само в първия сезон на Венгер Арсенал завърши на 5-а позиция и от тогава има 19 поредни участия в Шампионската лига, като само Реал (Мадрид) има повече поредни сезона в най-силния евротурнир – 20. В момента Арсенал е 5-и във Висшата лига и може би положението не изглежда толкова страшно, но конкуренцията в челото на класирането е жестока, а ситуацията за „топчиите“ изобщо не изглежда розова. Освен всичко останало, за първи път от сезон 1994/95 Арсенал може да завърши зад големия си враг от Северен Лондон Тотнъм, като в момента изостава с 6 точки от „шпорите“.

Отчайващ баланс срещу преките конкуренти

А ситуацията в члото на класиране не изглежда розова за Арсенал заради учудващо слабото представяне на тима срещу другите големи отбори във Висшата лига и преки конкуренти за топ 4 и титлата. Слуховете на Острова твърдят, че Венгер вече неглижира разузнаването на съперниците.

Ако е вярно, може би това е причината, през този сезон Арсенал да е спечелил едва 5 точки от 21 възможни срещу отборите от топ 6 в класирането.

Безкрайната криза с контузии

Наглед това може би е фактор, независещ от треньора. Но как все в Арсенал се случва? Според статистика на специализирания сайт PhysioRoom в Арсенал е имало 1050(!) Контузии от 2002 г. насам. Общо 119 играчи, сред които се отличават Томаш Росицки, Арън Рамзи, Джак Уилшър и Абу Диаби, са преминали през лазарета с 81 различни типа травми. Може и контузиите да са въпрос на късмет, но този брой определено поставя под въпрос методите на Венгер.

Малко пари за нови играчи и провалени трансфери

През годините Арсен Венгер стана пословичен с това, че не иска да харчи големи суми пари за нови футболисти. Едва през последните сезони развърза кесията с привличането на Месут Йозил, Алексис Санчес и Гранит Джака, но въпреки това си остава верен на стила да купува по-малко познати играчи и да ги развива като Бейерин и Айоби от настоящия състав. Всъщност обаче ако погледнем по-детайлно ще видим, че Венгер може да не иска да дава колосални суми за нови покупки, но пък всъщност е дал доста безсмислени суми за меко казано провалени трансфери – 20 млн. за Кълъм Чеймбърс, пак толкова за Дани Уелбек и пак толкова за твърдата резерва този сезон Лукас Перес.