Луис Суарес чукна 30 години (на 24 януари 2017-а). Отпразнува юбилея, който за всеки един футболист означава, че краят на кариерата му вече е много по-близо, отколкото е било началото. Безспорно уругваецът е един от най-добрите нападатели в съвременния футбол. Може би най-добрият №9 в последните години. За мнозина той обаче е крайно противоречива личност. Провокатор, често симулант, нерядко неразумен и груб на терена. Няма как да не се сетим, че три пъти в кариерата си хапа съперник, а в Англия изтърпя и голямо наказание заради расизъм.
Едно обаче е сигурно. Суарес винаги влага сърце на терена.
И всички тези негови противоречиви действия, душата, която проявява по време на мач, си имат своето обяснение. Обяснение от неговото детство – защото за Луис Суарес футболът е всичко. Израснал на улицата, пропил се още като тийнейджър, единствената причина той днес да не е престъпник някъде из Монтевидео е футболът. И половинката му София.
Още от малък обичал футбола. Ритал топката с баща си в малкото моменти, в които той бил трезвен. Бил на 9 г., когато от плача на майка си разбрал, че този мъж с лош характер, който го биел, когато се напиел, си взел военната униформа и го напуснал завинаги. Него и шестте му братя, които останали без баща завинаги. И без препитание, защото именно бащата носел парите в семейството.
Малкият Луис трябвало да забрави за своята страст към футбола и за училището. Трябвало да се посвети на семейството си и да помогне за препитанието му. Миел прозорци и чистел листата от студените есенни улици на Монтевидео. Гледал с носталгия децата, които играели по улицата. И събирал гняв. Гняв, който по-късно ще излее на терена – като първото ухапване на Отман Бакал по време на дербито между Аякс и ПСВ Айндховен. Нелогична постъпка повторена срещу Бранислав Иванович на мач Ливърпул – Челси и потретена срещу Джорджо Киелини на най-високата сцена – на Световното първенство, когато Уругвай игра с Италия. Гняв, от който се опари и чилиеца Гонсало Хара отнесъл зловещ лакът в главата си или пък Патрис Евра, който поне според английската асоциация 16 пъти трябвало да чуе репликата „лайнян негър“ по време на дербито Ливърпул – Манчестър Юнайтед.
Връщаме се в Монтевидео. Луис Суарес е на 15 години. Върнал се е към футбола и вече играе в юношеските формации на Насионал – един от двата гранда в Уругвай. На терена той си е малка звезда, обещаващ талант. В това нямат никакво съмнение неговите треньори. Това, което обаче ги притеснява е личността му, поведението му извън терена. Обичал алкохола, цигарите и… нощния живот. Малкото, което печелел като метач и вече като пазач на коли, харчел за пиене и проститутки. На 15 години!!! Опитвал да помага на семейството си, но определено, ако не била баба му, той и братята му вероятно щели да умрат от глад.
Заради това си поведение Суарес бил на прага да бъде изхвърлен от Насионал. И тогава среща едно момиче. София Балбини – 13-годишна, русокоса, от средната класа в уругвайската столица, която обаче си падала по футболисти. И двамата се влюбили. Това бил и преломният момент. Оттук нататък Луис се фокусирал върху играта си, зарязал нощния живот и резултатите бързо дошли. Само на 16 години Суарес прави своя дебют за Насионал в мач с колумбийския Атлетико Хуниор в Копа Либертадорес. Два месеца по-късно отбелязв и първия си гол като професионалист.
Изминала година преди футболистът отново изпаднал в криза и си припомнил за онази сутрин, когато баща им ги напуснал. Всичко отишло по дяволите, когато родителите на София, които колкото и да е странно приемали и дори харесвали Луис, решили, че семейството ще емигрира в Барселона. Въпреки обещанията на момичето, че никога няма спре да го обича, той бил сломен. Суарес изпаднал в депресия и отново се отдал на пиянство и среднощни купони. Естествено играта му страдала, но все пак писмата на любимата му успявали да го крепят някак.
„Гледай, имаш талант да дойдеш в Европа и да станеш звезда“, написала му София.
Благодарение на този съвет Луис вече имал нова цел, да отиде в Европа. Концентрирал се върху играта си и през първия сезон като титуляр отбелязал 12 гола за Насионал.
Веднага привлякъл интереса и бил купен от холандския Грьонинген през 2006 г. Там изкарал само един сезон, в който вкарал 15 попадения и бързо бил привлечен от Аякс. Луис вече успял да си осигури хубав живот и много скоро се събрал със София. Въпреки че тя била още тийнейджърка двамата заживели заедно в Амстердам. И до ден днешен двамата са заедно. През 2009-а те се оженили, а към днешна дата имат дъщеря и син.
И докато се превръщал в идол на феновете на Аякс през 2010-а дошло първото му избухване. По време на дерби с ПСВ, след сдърпване с Отман Бакал като истински вампир Луис Суарес се приближи към него и го захапа за гърлото. Без изобщо да чака решение от федерацията ръководството на Аякс го наказа да не играе следващите 8 мача.
Шефовете на холандския гранд няколко пъти го съветвали да се обърне към психолог. Но голаджията не желаел да говори. Близките му приятели твърдят, че той много добре знаел какъв му е проблемът – неговият състезателен дух и фактът, че не приема думата загуба. Легендата Марко ван Бастен, треньор на Аякс по онова време, няколко пъти го съветвал да ходи на йога, за да свали стреса. Но Луис като видял зала с 12 души облечени в ликра и седнали в поза лотос решил, че това е „пълна педерастия“.
Всъщност още при привличането на Суарес в Аякс, когато той е само на 20 г., без негово знание от клуба наемат група психолози, които да се запознаят с него и да му направят анализ. Нападателят все още много малко пъти е проявявал тежкия си характер, но явно от клуба са искали да знаят с какво си имат работа. Специалистите били единодушни. „В кръвта му тече отровата на желанието за победа. Заразен е до мозъка на костите си и дори не може да приеме мисълта да загуби. Това замъглява понякога преценката му. Всъщност докато е бил наблюдаван той на няколко пъти се карал на най-младите играчи, че не се раздават достатъчно за победата на Аякс. Това го поболява“.
От Холандия отива в Англия, в Ливърпул. Славата и скандалът го съпътстват във Висшата лига. Хапания, удари с лакти, расизъм, които му донасят стотици хиляди паунда глоби и много, много мачове наказания.
Характерът, хъсът да играе и побеждава обаче са налице. Таблоидите на Острова остават в потрес от бързото му оздравяване преди Световното първенство през 2014-та. Само 30 дни преди началото на Мондиала Суарес претърпява операция на лакътя. По всичко личи, че е аут за световните финали. Пропуска първия мач за Уругвай, шокиращо загубен с 1:3 от Коста Рика. И във втората среща – точно срещу Англия, Суарес излиза титуляр на терена. Бележи и двата гола за победата с 2:1, победният само 5 минути преди края. И в последната среща от групите, в директния сблъсък за класиране на 1/8-финалите срещу Италия Луис отново изтрещява. Захапва Джорджо Киелини. Проявата му не е видяна от съдията по време на мача, но камерите обаче ясно показват действията му. Това прелива чашата и ФИФА налага строга санкция – Суарес не може да играе футбол за срок от 4 месеца.
Въпреки това той е привлечен от Барселона за 80 млн. евро. Каталунците са готови да го изчакат 4 месеца, но се стига до нещо, което би било абсурдно за всеки друг футболист – в договора на Суарес е заложена клауза, според която на него му е забранено да хапе противникови футболисти и е задължен да посещава психолог. Всъщност той е желан и от други големи клубове, включително и Реал Мадрид. Но няма как изборът да е друг – толкова много вечери той мечтаел именно за Барселона, където да се събере със своята София. Именно и тя е е основна причина за избора му, за да може тя да е по-близо до семейството си. И изборът явно е правилен – за разлика от мнозина други типични централни нападатели преди него той успя да се адаптира до Меси и компания, продължи да бъде страшилище за съперниците, да вкарва голове и точно преди да навърши 30 дори да грабне „Златната обувка“ за голмайстор на Европа.