Футболът е магия и често заразява цели семейства. И съвсем нормално множество братя опитват кариера като футболисти. Често един с по-голям успех от друг. Но пък не са малко случаите, в които братята са се превърнали в звезди. Такива всъщност има много. Дори и към днешна дата можем да се сетим за Еден и Торган Азар, Тиаго и Рафиня Алкантар, Рафаел и Фабио да Силва. Идеята обаче е не само да са известни в настоящето. Ще се концентрираме върху това и да са успешни и да са оставили значима следа в историята. Подбрали сме 10-те „най-големи“ футболни братя.
- Фабио и Паоло Канаворо
Фабио Канаваро е един от малкото защитници, печелили „Златната топка“. Това стана в годината, в която като капитан на Италия вдигна световната титла – 2006-а. Кариерата му тръгна нагоре от Парма, а след това остави следа в Реал Мадрид, Ювентус и Интер. Преди това обаче тръгна от родния Наполи. Там където 8 години по-малкият му брат Паоло прекара по-голямата част от кариерата си, макар да бе тръгнал по стъпките на батко си и също да премина през Парма. Паоло обаче остана далеч от нивото на Фабио, заради което и тази двойка братя остават на 10-ата позиция в нашата своеобразна класация.
- Жером и Кевин-Принс Боатенг
Двама братя, играещи за различни държави – Германия и Гана. Това са Жером и Кевин-Принс, за които е редно да споменем, че имат различни майки и общ баща. Въпреки това и двамата са родени в Берлин, и двамата тръгват заедно във футбола от Херта. Основната заслуга да влязат в класацията, признаваме всъщност е на Жером, който е световен шампион с Германия от 2014 г., а с Байерн триумфира в Шампионската лига и до момента е спечелил 7 титли на Германия. Въпреки успехите на година по-малкия Жером обаче Кевин-Принс изглежда малко по-известният от двамата братя. Основно може би заради по-офанзивния си пост и множеството отбори, през които премина, сред които сериозни тимове като Тотнъм, Милан, Борусия Дортмунд, Шалке и дори Барселона, и в екзотични като Лас Палмас и Сасуоло. С цялата тази серия от отбори успехите му не са толкова впечатляващи, но все пак е шампион на Италия и Испания с Милан и Барселона.
- Филипо и Симоне Индзаги
И двамата братя Индзаги бяха нападатели. Определено Филипо остави по-голяма следа на терена, като спокойно може да го окачествим като един от най-добрите нападатели в Серия А през последните 30 години. Звездата му изгря в Аталанта, където прекара само един сезон, но сезон, в който стана голмайстор на италианското първенство и постигна рекорд, за който никой не бе помислял до този момент – да отбележи гол във вратата на всеки един от останалите отбори в Серия А. И то с екипа на Аталанта, която далеч не бе такава сила като днес. Веднага след това бе купен в Ювентус, а най-дълъг период прекара в Милан. Общо с двата отбора спечели 3 пъти Скудетото, а с „росонерите“ два пъти вдигна трофея от Шампионската лига. Симоне направи име в Лацио, където прекара 11 години, и бе част от отбора на „орлите“, който вдигна титлата на Италия за едва втори път в историята на клуба – през 2000 г. С Лацио той спечели и Суперкупата на Европа. Сега и двамата са треньори и вече се конкурират на полето край страничната линия.
- Яя и Коло Туре
Двамата братя от Кот д’Ивоар се превърнаха в две от най-големите звезди на Африка от началото на 21 век. Коло първи проби на най-високо равнище, като директно от родината си заигра за Арсенал, където прекара 7 сезона, в които бе основна част от състава на лондончани и изигра над 300 мача, в които спечели титлата на Англия и игра финал на Шампионската лига. Яя Туре по-бавно си проправи път до най-големите отбори, като премина през Беверен, Металург Донецк, Олимпиакос и Монако преди да стигне до Барселона. И оттам тръгна звездната му пътека, като с каталунците триумфира в Шампионската лига и два пъти като първенец на Испания. По-късно Яя стана основна част от мегапроекта на Манчестър Сити, с който спечели 3 титли на Англия. В Сити двамата братя дори играха заедно.
- Михаел и Бриан Лаудруп
Михаел Лаудруп бе един от типичните плеймейкъри, които бяха така характерни през ’80 и ’90-те години. Доказа се с екипите и на Барселона, и на Реал Мадрид, а преди това и в Ювентус. С всички тях бе шампион, но най-знаменателно бе присъствието му в Барса, където бе част от дриймтийма на Йохан Кройф. Изигра над 100 мача за националния отбор на Дания, но пък заради скандал с треньора пропусна най-големия успех на страната си, а именно европейската титла през 1992 г. Именно тогава бе звездният миг на по-малкия му брат Бриан, като той бе основна част от състава на „Червения динамит“. На клубно ниво той остави най-голям следа в Глазгоу Рейнджърс, но премина за кратко и през Байерн, Милан, Челси, Фиорентина и Аякс. С Милан дори спечели Шампионската лига, а с Челси – Суперкупата на Европа.
- Сократес и Раи
Мнозина може и да не са подозирали, че тези две бразилски звезди са братя. Обяснението е просто и то е разликата им от 11 години, заради която всъщност дори не са играли по едно и също време. Сократес е далеч по-известното име. Макар да води един от най-силните отбори на Бразилия, той всъщност не успява да спечели световната титла, което през 1982 г., например, е прието за изненада. Сократес обаче остава в сърцето и спомените на всички, които са го гледали и към днешна дата е считан за един от най-добрите плеймейкъри в историята на футбола. По-малкият му брат Раи също се подвизаваше в халфовата линия. Със Сао Пауло спечели два пъти поред Копа Либертадорес в началото на ‘90-те и именно той попари Барселона на Стоичков за Междуконтиненталната купа през 1992 г., като вкара и двата гола за знаменития трофей на бразилския отбор. По-късно направи кариера в Пари Сен Жермен, с който спечели и КНК. За разлика от брат си триумфира и като световен шампион – през 1994 г.
- Гари и Фил Невил
Двама братя, съотборници, играещи по двата фланга на отбраната. Това бяха Гари и Фил Невил в Манчестър Юнайтед. Е, Фил не остави толкова значима следа, колкото по-големия си брат Гари, но все пак преди да замине към Евъртън във визитката му са записани 6 титли на Англия и една Шампионска лига за Юнайтед. А сметката на Гари е далеч по-впечатляваща – 8 титли на Англия и 2 Шампионски лиги и общо над 600 мача за „червените дяволи“. Гари Невил записа 85 мача за националния отбро на Англия, а Фил – 59.
- Франк и Роналд де Бур
Те не са просто братя, а близнаци. Братята де Бур бележат с присъствието си цяло едно поколение в холандския футбол през ’90-те години. Двамата започват кариерата си заедно в Аякс, с който печелят по 5 титли на Холандия и са основата на знаменития отбор, който завоюва Шампионската лига през 1995 г. Кариерите им се пресякоха още веднъж в Барселона, където Роналд изкара далеч по-малко време, но пък и двамата станаха шампиони на Испания през 1999 г. Франк де Бур към днешна дата е на трето място по брой мачове за националния отбор на Холандия – 112, а Роналд приключи с 67 срещи за „лалетата“.
2. Франко и Джузепе Барези
Младите футболни фенове едва ли помнят тези двама железни защитници. Дори и някой от нетолкова запалените по-възрастните може би трудно се сещат за единия от тях. Но тези двамата са истински легенди на двата милански гранда Милан и Интер. Франко изигра над 500 мача за Милан, в които спечели 6 титли на Италия и 3 пъти КЕШ/Шампионската лига. Батко му Джузепе е този, за когото по-рядко си спомняме. Може би защото не беше толкова постоянно присъствие в националния отбор на Италия. Джузепе Барези обаче се превърна в железния стълб в отбраната на Интер в продължение на 16 години, в които изигра почти 400 мача със синьо-черната фланелка, в които спечели 2 титли на Италия и веднъж Купата на УЕФА. А една от основните причини точно тези двама братя да застанат в подножието на първото място е фактът, че може би са единствените двама братя, които са излизали един срещу друг с капитанските ленти на отборите си в толкова голямо дерби като Интер – Милан.
- Джак и Боби Чарлтън
Две от легендите на Острова от златните и може би най-романтични години в родината на футбола. И двамата братя – Джак и Боби Чарлтън, са част от знаменития отбор на Англия, който печели световната титла през 1966 г. Безспорно Боби Чарлтън остава в историята като малко по-известният, като част от Манчестър Юнайтед оцелявайки от трагедията в Мюнхен и по-късно печелейки КЕШ с „червените дяволи“. Освен това печели и три пъти титлата на Англия. Джак Чарлтън пък става веднъж шампион с Лийдс, където прекарва цялата си кариера. С йоркширци той триумфира и два пъти в Европа в турнира за Купата на панаирните градове. Двамата братя Чарлтън заемат първата позиция, като са единствените братя, които могат да се похвалят, че са световни шампиони.