Футболният пост с празник – честваме Деня на вратаря

Във футбола има един пост, който  е по-специален. И не е този на нападателя, който вкарва головете. А на вратаря – този който спасява отбора си. И неслучайно единствено този пост е заслужил честта да има свой официален празник. Да – Денят на вратаря. И този ден е на 14 април.

Официално „учредителите“ му са го нарекли Международен ден на вратаря, но истината е, че празникът е измислен отвъд Океана и поне засега си го почитат основно там. Така или иначе традицията е твърде млада и бъдеще може да се разпростре из цял свят.

Но защо 14 април?

Отговорът е в памет на един вече бивш колумбийски вратар – Мигел Калеро. Да, за европейската публика той си е напълно непознат, тъй като в кариерата си игра в Депортиво Кали, Спортинг Баранкия и Атлетико Насионал, и след това се превърна в легенда на мексиканския Пачука играейки 11 години в този отбор. За да звучи все пак малко по-авторитетно , ще уточним, че Пачука е най-старият футболен клуб в Мексико, а в град Пачука се помещава международният музей на футбола на ФИФА.

Калеро изигра и 50 мача за националния отбор на Колумбия и се прочу като „страшния“ вратар, срещу когото бившата звезда на Аржентина Мартин Палермо пропусна 3 дузпи в един мач.

Всъщност за любителите на футбола отвъд Океана Мигел Калеро обаче бе известен повече с темперамента си с това, че бе напълно достоен заместник на Рене Игита с акробатичните си спасявания и постоянните си излизания извън наказателното поле, и финтове срещу защитниците, които му заслужиха прякорите „Кондорът“ и „Господин шоу“.

Калеро почина внезапно след мозъчен инсулт на 4 декември 2012-а на едва 41 г. Няколко месеца по-късно – мексиканската компания, специализирана в производството на вратарски ръкавици „Ринат“ предложи неговият рожден ден – 14 април, да се чества като Деня на вратаря. И така от 4 април 2013 г. започна една засега не много известна традиция да се почита Денят на вратаря.