Футболистът, който спа на улицата, за да подпише с Атлетико

На 22 години Мартин Мантовани бил пред отказване от футбола. Било 2006 г. и тогава настоящият капитан на Леганес играел в Кадетес Сан Мартин – аржентински отбор от курортния град Мар дел Плата. Били мрачни времена за младия футболист. Печелел около 200 евро месец. И бил решен – ще остави футбола, за да започне да учи и да работи. В същия отбор като него обаче играел и бившият играч на Реал (Мадрид), Атлетико (Мадрид), Сарагоса и Ювентус Хуан Еснайдер. За бившата звезда това били последните дни във футбола и се забавлявал на терена представяйки клуба, чиито главен акционер бил. Без да знае Мартин бил намерил своя ангел пазител.

„Накрая на сезона, през април, Хуан ме повика. Каза ми, че ще участвам в програма за обмен на играчи с Атлетико. Дори не го вярвах. По онова време на подобна възраст беше трудно да напуснеш Аржентина“, разказва Мантовани. Направил лятна подготовка с третия отбор на Атлетико и му казали „да“, ще го привлекат. Но при едно условие, трябвало да си уреди двойно гражданство – в неговия случай италианско. Дядо ми бил от Болоня и това му отворило вратите към рая. Или по-скоро към ада.

Италия. Отчаян да не изпусне подобна възможност младежът отпътува през септември сам за Италия, за да уреди документите си. След като каца, адвокатът, който трябвало да му помогне, не го чакал. Пратил го в една къща, където го чакали трима бразилски футболисти с доста спорен външен вид. Мартин си мислел, че ще му откраднат малкото пари, които имал. На следващия ден летял до Милано и там най-накрая успял да намери необходимата документация. Пет дни по-късно трябва да се върне в Испания.

„На връщане самолетът ми излиташе в 6:00 часа сутринта. Имах платен хотел до предната вечер. Реших да взема автобус в 00:00 часа и да спя на летището. Когато отидох да взема автобуса разбрах, че няма такъв до 3:00 часа. Не исках да плащам за още една вечер на хотел и затова реших да отида до близката жп гара и спах в една доста голяма и спокойна чакалня. Когато се събудих бях заобиколен от около стотина бездомници. Биеха се, крещяха… Насрах се от страх. Сграбчих сака си, вдигнах един вестник правейки се, чета, свих се на топка, така че да не притеснявам никого и да не предизвиквам подозрения. И почти изпуснах самолета. Беше кошмар“, спомня си аржентинецът.

Още във втория кръг човекът със синята коса имаше шанса да се изправи срещу тима, заради който пристигна в Европа и да сбъдне своята голяма мечта, макар и на 32 г.

В Мадрид трудностите продължават. Атлетико го оставя пет месеца без договор и без заплата. Само му плащали квартирата и храната. На 30 януари 2007-а му от Италия му съобщили, че всички документи вече са готови. На този ден пътувал за Апенините, за да ги вземе и на следващия подписал с „червено-белите“. Щял да печели по 600 евро на месец.

Това било началото на едно приключение, продължило три години, в които той се засякъл и с някои играчи, които днес са звезди като Де Хеа и Коке. И още във втория кръг в Примера дивисион той се изправи срещу Атлетико, но вече като капитан на Леганес в първия домакински мач на новака в Примера. Тимът от мадридското предградие, който със скромен бюджет изненадващо стигна до елита на Испания. Започна настоящия сезон с победа като гост на Селта (1:0) и още по-сензационно постигна равенство във въпросната среща с безспорния фаворит Атлетико, изведен от бившия аржентински кадър на „дюшекчиите“.

„Невероятно е. Чувството е много красиво. Това е мечтата, с която пристигнах в Европа. Мечта, която много пъти се отдалечаваше, а сега стана реалност и то на подобна възраст от 32 години“, споделя Мантовани – човекът, който спа на улицата, за да подпише с Атлетико.

 

Източник: Хавиер Мартин, „Ас“