Топ играчите, които така и не играха за националните отбори на своите страни

30.05.201813.07.2018 Спортен Сайт

Вече ви представихме част от големите футболни звезди, които никога не са играли на световно първенство. Сега обаче ще ви покажем и някои големи играчи, които учудващо или не, всъщност никога не са играли за националните отбори на своите страни.

Микел Артета

Артета прекара по-голямата част от кариерата си в Англия, но въпреки това е продукт на школата на Барселона. Играл е в юношеските и младежките формации на Испания, но до първия отбор на страната така и не успя да се дореди, което все пак е донякъде разбираемо, когато играеш в един и същ период с Чави Ернандес и Шаби Алонсо. И въпреки това през сезон 2008/2009 той бе повикан за първи път в националния тим на Испания. И точно тогава получи тежка контузия, която го извади от игра за 5 месеца. Така и не получи нова повиквателна.

Карло Кудичини

Не можем да спорим, че Кудичини беше много добър вратар. Той обаче прекара по-голямата част от кариерата си като резерва в Челси и може би и сякаш оставаше извън полезрението на италианските селекционери. През 2002 г. Джовани Трапатони го вика за приятелска среща с Турция, но Карло Кудичини не стига и до пейката, като в крайна сметка го вади от групата за сметка на Джанлуиджи Буфон и Франческо Толдо. Иначе Кудичини е играл в отборите до 18 и 21 г. на Италия.

Щефан Клос

Щефан Клос бе един от топ вратарите на Германия през ’90-те години, че и в първите години на настоящия век. Той бе част от суперотбора на Борусия (Дортмунд) във вече споменатото десетилетие и няма да е преувеличено да кажем, че има важен принос за спечелената Шампионска лига от „жълто-черните“ през 1997-а. Играе обаче в ерата на Андреас Кьопке и Оливер Кан, заради което така и не стига до националния отбор на Германия.

Стив Брус

Емблематичният днес треньор беше един от тези, с които сър Алекс Фъргюсън започна хегемонията на Манчестър Юнайтед по англиските терени в началото на ’90-те. Заедно с Гари Палистър беше изградил стабилна двойка в центъра на отбраната на „червените дяволи“ и изигра над 400 мача за отбора. Спечели 3 титли на Англия, както и КНК и Суперкупата на Европа. Но явно не бе достатъчно добър за националния отбор, въпреки че и до ден днешен е описван като един от най-добрите английски играчи, които никога не са играли за Англия.

Хауърд Кендъл

Още един такъв е Хауърд Кендъл. Легенда на Евертън и част от „светата тройца“ на „карамелите“ (заедно с Алън Бол и Колин Харви) от емблематичния отбор, който печели титлата на Англия през 1970-а. Така и не бива викан в националния тим на Англия, въпреки че е определян за един от най-талантливите халфове на своето време.

Берт Траутман

Берт Траутман е германец. Вратар. И истинска легенда на Манчестър Сити, като е изиграл за „гражданите“ над 500 мача в периода 1949-1964 г. Той обаче е и част от армията на Нацистка Германия по време на Втората световна война, като действа като радио оператор към немската авиация. Той е един от малко оцелели от страна на Германия при бомбардировката при Клеве. Пленяван от американци, руснаци и французи – веднъж го пускат, а два пъти успява да избяга. Трети опит да избяга дори не прави, след като е пленен и от британците. На Острова обаче го класифицирали като не толкова важен нацистки войник и в един момент той дори започнал работа в местни ферми. Междувременно играел и футбол, като в началото се подвизавал като халф, но след контузия в аматьорски мач заел позицията на вратар. Очевидно му се отдавало да пази – започнал първо в Сейнт Хелънс, но само един сезон по-късно е привлечен от Ман Сити. Името му всъщност е Бернд, но англичаните имали затруднения при произнасянето му и го прекръстили на Берт. Той е един от водещите вратари в английския шампионат, но по политически причини не играе за Германия. Такова признание прави пред него селекционера Сеп Хербергер година преди Световното през 1954-та. Траутман е вратар и дори капитан на отбора на английското първенство в мачове срещу отбора на ирландската лига и на италианското калчо, които се играят през ’60-те.

Делио Оннис

Ако се чудите кой е този, ще ви кажем, че това е голмайстор №1 на всички времена на френското първенство. С 299 гола за Реймс, Монако, Тур и Тулон няма и изгледи скоро някой да го настигне. Оннис играе във Франция от началото на ’70-те до средата на ’80-те. Пет пъти е голмайстор на Лига 1, като държи рекорда по този показател заедно с Карлос Бианчи и Жан-Пиер Папен. В класацията на Международната федерация по футболна история и статистика е под №17 сред футболистите, отбелязали най-много голове в историята. Оннис е аржентинец, макар и роден в Италия. По някаква причина дори и в най-силните си години обаче остава извън полезрението на аржентинските селекционери и така и не играе за националния отбор.

Паоло ди Канио

Може би не най-голямото име от всички, но пък безспорно най-известното за съвременната публика. Като младеж Паоло ди Канио е част от отбора на Италия до 21 години и дори е важна част от тима, който завършва на 3-то място на европейското първенство през 1990 г. Така и не стига до първия отбор на Италия. Със сигурност имаше моменти, в които бе достатъчно добър да бъде повикан в „скуадра адзура“, но пък вероятно селекционерите на Италия просто са се пазели от скандалите, които той генерира покрай фашистките си поздрави, татуировки с името на Мусолини и т.н.