Спортът с „рожден“ ден

Знаете ли, че има един доста популярен спорт, който си има точна и ясна „рождена“ дата. Корените на футбола, например се търсят някъде в Древен Китай или пък сред римските легиони завладели Острова, има само предположения колко точно време преди да бъдат публикувани първите правила на ръгбито, в „Ръгби скуул“ са практикували играта с топка в ръце. Подобна е ситуацията с тениса, бейзбола, хандбала, хокея на лед и много други.

Волейболът обаче си има рожден ден. Датата, на която е създадена играта е 9 февруари 1895 година. Какво се е случило тогава. Учителят по физкултура Уилям Морган хванал една тенис мрежа, опънал я на игрището в училището в Холиок, щата Масачузетс, избрал два отбора, на които им била даден плондер от баскетболна топка и те трябвало да започнат да я прехвърлят през мрежата с ръце.

Разбира се това е възможно най-лаишкото и кратко обяснение за историята. Всъщност Морган бил директор по физическото възпитание в Холиок и истината е, че доста време умувал как трябва да изглежда новия спорт. Той бил възпитаник на колежа в Спрингфийлд (Масачузетс), същият, в който бил даден старта на баскетбола от друг учител Джеймс Нейсмит. Тук е редно да споменем, че баскетболът също си има кокретен и ясен произход, датиран от 1891 г., но за разлика от волейбола си няма подобна „рождена“ дата.

Именно от Нейсмит бил вдъхновен Морган, като и двамата работили за Християнската асоциация на младите мъже (YMCA – Young Men’s Christian Association), а целта им била развитието на физическото възпитание.

Морган обаче виждал проблеми в баскетбола. Спортът не бил за всеки. Той бил прекалено тежък за по-слаби деца и юноши и затова си поставил цел да измисли игра, която да може да се играе от всеки, както на открито, така и на закрито. Той заимствал идеи от хандбала, тениса и бадминтона и създал новата игра под името минтонет. Името произлизало от последните букви на спорта бадминтон. Мрежата била поставена на височина 6 фута и 6 инча (198 см). И така на 9 февруари 1895 г. за демонстрацията на новия спорт Уилям Морган дал някои основни насоки на своите ученици, дал им плондера и те изиграли първото подобие на волейболен мач.

Около една година минала преди Морган да демонстрира своята игра пред колегите си и преди тя да се утвърди като спорт. Първоначалният проблем бил топката. Плондерът от баскетболната топка се оказал прекалено лек, след което се направили опити и със самата баскетболна топка, която обаче била прекалено тежка. Учителят се свързал с един от производителите на топки „Ей Джи Сполдинг енд Брос“, за да разбере дали могат да направят нова специална топка. Това не било проблем и от компанията създали кожена топка за целта, която била с диаметър 25 или 27 инча (63,5 или 68,6 см) и тежест от 9 до 12 унции (266 до 355 грама).

В началото на 1896 г. в Спрингфийлд се състояла конференцията на YMCA, на която Морган представил своята идея за нов спорт пред своите колеги директори. Те били впечатлени и помолили за демонстрация на училищния стадион. За нея той бил подбрал два отбора от по пет души, които представили новия спорт минтонет. Той бил одобрен, особено от един от директорите проф. Алфред Халстед, който се влюбил в играта. Според него обаче имало един проблем и той бил наименованието. Точно по негова идея минтонетът бил прекръстен на волейбол. От начало играта се спелувала на английски в две думи Volley Ball (и така чак до 1952 г., когато било прието вече да се изписва само с една дума). В началото на юли 1896-а били приети първите правила и на 7-и същия месец бил изигран първия официален мач в колежа в Спрингфийлд. Този колеж и „Джордж Уилямс Колидж“ в Чикаго били насърчени да развиват новия спорт и от тях започнало разпространението му.

За първите правила е любопитно да се спомене, че броят на волейболистите в отбор е бил неограничен. Продължителността на играта е била 9 разигравания, като всеки отбор е имал право на 3 аута. Самото поле било с размери 25 на 50 фута (7,5 на 15 метра). Днес то е 9 на 18 метра. Мрежата, както вече стана ясно е била на височина от 198 см, което е значително по-ниско от настоящите 243 см за мъжете и 224 см за жените. Броят на докосванията на играчите бил неограничен, докато топката не падне на земята. Сервис се изпълнявал с една ръка и задължително с един крак извън крайната линия на полето. Било допустимо и дриблирането (повече от едно последователно докосване от един играч) зад втора линия. Съществени промени настъпили през 1900 г., когато мрежата била повдигната, „дриблирането“ било елиминирано и продължителността на мач станала до постигането на 21 точки, които се присъждали само на сервиращ отбор.

През същата 1900 г. волейболът прескача границата на САЩ и започнал да се практикува в Канада, а до края на първото десетилетие на 20-и век започва да се разпространява в Куба, Япония, Филипините, Бирма, Индия и Китай. По време на Първата световна война, заедно с американските войници, тя се прехвърля и в Европа и започва масовото си разпространение. През 20-те години, именно на Стария континент, се основават първите национални асоциации – първа е тази на Чехословакия, втора е на България, а по-късно примерът следват СССР, САЩ, Япония и много други. И така до 1947 г., когато вече има много на брой подобни организации, които налагат и създаването на Международната федерация по волейбол. По настоящем тя е има 221 страни-членки, което я прави втората по численост спортна организация в света след Международния олимпийски комитет и съответно прави волейбола спорта, който се развива в най-много държави. Проучвания за аудиторията на различните видове спорт показват, че волейболът се намира на 6-о място сред най-популярните спортове в света с около 900 милиона фенове.