Карлос Алберто Торес – футболистът, който винаги ще бъде помнен като капитана на големия отбор на Бразилия от Световното първенство през 1970 г. Футболистът, който ще вдигне трофея „Жул Риме“ и ще го отнесе в родината си. За първи път национален отбор става за трети път световен шампион и ще заслужи тази привилегия.
Роденият лидер
През 1970 г. Карлос Алберто става най-младият капитан, който до този момент е вдигал световната купа, само на 25 г., малко преди да навърши 26. Въпреки че е дебютант на световни първенства, въпреки че в състава има по-опитни и по-звездни за времето си играчи като Пеле, Ривелино, Жаирзиньо, Тостао, Клодоалдо. „Много пъти са ме питали как е възможно да бъда капитан в отбор, в който играе и Пеле (Кралят на футбола е 4 г. по-възрастен). Играехме заедно в Сантос, където прекарах 11 години, 10 от тях заедно с Пеле. През1967-а неоспоримият капитан на отбора беше Зито, халф и световен шампион през 1958-а и 1962 г. Но когато той се оттегли от футбола в края на годината, шефовете на Сантос започнаха да се оглеждат и да се чудят кой ще бъде негов заместник. Това, което те направиха е да дадат шанс на всеки един играч да бъде капитан в различни мачове и в началото на 1968-а решиха, че това ще бъда аз. Най-вече, защото бях доста темпераментен. Бях само на 23, а ме избраха за капитан на един от най-добрите отбори в Бразилия и на едни от най-добрите играчи в света, включително и световни шампиони като Пеле, Коутиньо, Жилмар и Мауро. Няма съмнение, че това повлия да стана капитан и на националния отбор. Когато заминахме на турне в Европа през 1968-а ми беше дадена лентата на Бразилия“, разказва Карлос Алберто пред сайта на ФИФА преди време.
Освен че е роден лидер Карлос Алберто е от тези малко играчи, които са изпреварили времето си. Играе като десен бек. Благодарение на него постът на крайния бранител придобива съвсем друго значение във футбола. И до ден днешен в родината му твърдят, че това е най-добрият бек в историята на бразилския футбол. А по-късно ще играят Кафу и Роберто Карлос.
И ако има нещо, с което Карлос Алберто винаги ще се помни, то това е голът му на финала на онова Световно първенство през 1970-а. Четири минути преди края на сблъсъка за световната титла с Италия. Когато вече всичко изглежда решено. Големият десен бек обаче се оказва на правилното място и завършва може би най-известната атака в историята на футбола. Атака, която ще се помни завинаги. И то как я завършва! Най-великият външен фалц в историята за крайното 4:1, което вдига на крака 107-те хиляди зрители на ст. „Ацтека“ в Мексико сити. По-късно, към днешна дата попадението ще бъде обявено от ФИФА за гол №1 в историята на бразилския национален отбор – 5-кратният световен шампион, за който голове са вкарвали гении като Гаринча, Пеле, Сократес, Зико, Ромарио, Роналдо, Роналдиньо.
На 25 октомври 2016-а, на 72 годишна възраст, Карлос Алберто Торес почина от инфаркт.