Разгром и олимпийска съдийска тесла за старт на националния ни отбор по футбол

Знаете ли кога българският национален отбор по футбол е изиграл първия си мач? Кой е бил първият съперник?

Вече писахме за жеста на първия председател на Българския олимпийския комитет Ефтим Китанчев преди Олимпийските игри в Париж през 1924 г. Именно това е и първият голям международен турнир, на който България изгрява на световната футболна карта, а с действието си Китанчев вероятно осигурява малко по-широк състав на отбора ни във френската столица.

Как започва всичко?

В края на същата година, когато е основан Българския олимпийски комитет – 1923-та, организираният спорт в страната ни продължава бурното си развитие и в дните между 16 и 18 декември е създадена Българската национална спортна федерация (БНСФ).

В нея са включени четири основни направления – лека атлетика, хокей, баскетбол и футбол, като още тогава футболът е бил с най-голямо влияние, поради което БНСФ се счита и за предшественик на Българския футболен съюз.

На следващата година БНСФ вече е приета и за член на ФИФА, с което са поставени основите за участие на български отбор в международни прояви. Първата такава са именно Олимпийските игри, което налага и сформирането на националния ни тим. Това било трудна задача, но в крайна сметка от БНСФ разпоредили да бъде изготвен списък от проектонационали от областните федерации на София и Варна. Националите били избрани в началото на 1924-та, като в него имало превес на софийските играчи, което пък предизвикало бурни реакции от страна на варненските клубове. Впоследствие той претърпява промени и варненските футболисти намаляват още повече, а главната причина е, че някои тях отпадат от сметките, понеже не могат да си уредят отпуск. Драма имало и около назначаването на първия треньор. След дълго търсене по съвет на великия австрийски специалист Хуго Майсъл в крайна сметка е привлечен сънародника му Леполд Нич, а това става само два месеца преди старта на Олимпийските игри. Наставникът е само на 26 години, но е национал на страната си и притежава значително повече опит от българските си колеги. А по това време футболът в Австрия е доста по-развит и много скоро това ще се докаже.

На 13 май националният ни отбор тръгва за Париж. Във влака се качва състав от 16 души от Левски, Славия, ФК-13, Тича и Диана (Варна). В официалния списък за Олимпийските игри са записани необходимия брой от 22-ма, но поради финансови причини се наложило 6-ма от тях да останат в България. Изпращането е радушно като стотици хора се събират на централната жп гара в София, за да изпратят футболистите ни. Първата спирка от дългия път към Франция е още в Лом, където отборът трябва да се качи на параход за Виена. Там той ще направи своеобразната си подготовка, като ще изиграе първия си, макар и приятелски мач, срещу националния отбор на Австрия, а след това ще пътува с влак до Париж.

Австрийският тим е съставен от професионалисти и поради тази причина няма да участва на предстоящите Олимпийски игри.

На 21 май 1924 г. във Виена е първият мач на България. Дебютният ни отбор е в състав: Петър Иванов (Левски, 20-годишен), Александър Христов (Левски, 19 г.), Симеон Янков (Левски, 25 г.), Боян Бянов (Тича, 25 г.), Гено Матеев (Левски, 21 г.), Димитър Манолов (Славия, 23 г.), Димитър Мутафчиев (Левски, 22 г.), Никола Мутафчиев (Левски, 19 г.), Цветан Генев (Левски, 25 г.) , Константин Мазников (Левски, 19 г.), Кирил Йовович (Левски, 18 г.).

Както се вижда съставът е много млад и претърпява доста тежка загуба с 0:6.

Седмица по-късно представянето обаче ще бъде доста по-достойно. Жребият е отредил отборът ни да пропусне предварителния кръг на Олимпийските игри и да започне участие директно от 1/8-финалите. Турнирът се провежда изцяло на директни елиминации, а участващите тимове са 22. Съперник на България е Ейре. Далеч по-солиден отбор с играчи със значително повече опит. Срещата обаче е историческа и за ирландците, тъй като до този момент Ейре и Северна Ирландия са били представлявани от един отбор, но след обявяването на Ейре за самостоятелна държава, следва и създаването на нов национален тим.

Така мачът между двете страни се явява официален дебют на международната сцена и за България, и за Ейре. Срещата е на 28 май на стадион „Коломб“, същият, на който е и церемонията по откриването на Игрите. България е в зелени екипи, а Ейре в сини.

Съставът преди двубоя с Ейре

Наставникът Леополд Нич прави две промени в сравнение с мача в Австрия и на мястото на Цветан Генев и Димитър Манолов започват 25-годишния Тодор Владимиров от Славия и 22-годишния Иван Радоев от Левски. Двубоят е доста равностоен, но в крайна сметка нашият отбор губи с 0:1 с гол в заключителната част на срещата. Попадението на ирландеца Пади Дънкан видимо е от засада, която обаче е подмината от френския съдия Антоан Арно. След края на срещата от българската делегация дори подават контестация, която впоследствие е оттеглена, след като станало ясно, че няма как мачът да бъде преигран. Въпреки това националите печелят симпатиите на публиката с коравата си игра, заради която френската преса дори ги нарича „ирландците на Балканите“.

„Ние, предварително „обречените“ се борихме мъжки, борихме се с чест, бяхме по-добрите и ако не беше този нещастен гол от засада, сигурно щяхме да се поздравим със заслужен успех“, разказва един от участниците Иван Радоев.

На връщане от Париж националният ни отбор играе още един приятелски мач в Карлсруе срещу местния тим. В игра дори се появява треньорът Нич, но загубата отново е тежка – с 0:5.

В следващите години България ще играе мачове основно срещу отборите на съседните държави като Турция, Румъния, Югославия и Гърция. Първата победа пък ще бъде постигната чак през 1930 г. – с 5:3 срещу Румъния.

Редно е да се споменат имената и на останалите трима от отбора, които са били във Виена и Париж, но не получават шанс да играят. Това са: Никола Маринов (Диана Варна), Григор Стоянов (Славия) и Стефан Цончев (ФК 13).

Шестимата, пък които си остават в България са Кирил Денев и Борис Ставрев от Владислав, Никола Люцканов от Тича, Кирил Крапчански, Велчо Стоянов и Владимир Цветков от Славия.

 

6 thoughts on “Разгром и олимпийска съдийска тесла за старт на националния ни отбор по футбол”

  1. Това е ЛЕВСКИ + 2-3 играча на други отбори.
    Хубаво е да се говори за първите във футбола ни…ЛЕВСКИ може да не е най-старият клуб , но е първи в много неща та чак до ден днешен.

  2. Pingback: chloroquine covid

Вашият коментар