Пчеличката, която винаги плачеше – пътят на малкия Кристиано от един остров до върха

Кристиано Роналдо е извървял дълъг път.  Титлите му вече са безброй, наградите – безброй. Радва се и на несметно богатство, но нещата не винаги са вървели толкова добре. Кристиано е бил непланирано дете – най-малкото в скромно семейство на португалския остров Мадейра.

Син на Долореш – готвачка, и Диниш – градинар към общината. Цялото му име е Кристиано Роалдо дош Сантош Авейро, като Роналдо, както вече сме писали идва от името на американския президент Ронълд Рейгън, на когото баща му е бил фен, докато е бил актьор.Роден е на 5 февруари 1985 г. в Санто Антонио едно от бедните и  разположени в планината предградия на основния град на острова Фуншал.

Футболът е част от живота му още от ранните години на Кристиано. Баща му Диниш, който бил и алкохолик, и почина заради пиенето през 2005 г., работил и като уредник малкия местен клуб Андориня. Той помолил Фернао Барош Соуза – бивш футболист на местния голям отбор Насионал, да стане кръстник на Роналдо.

„Когато се запознах с баща му Диниш вече играех за Андориня. И когато Кристиано Роналдо се роди, той ме помоли да му стана кръстник. В този ден имахме мач в Рибера Брава, така че аз бях там. След това Диниш и аз пристигнахме със закъснение за кръщенето и свещеника не пожела да го кръсти. Трябваше да го убеждаваме да го кръсти и накрая успяхме. Забавна история е. Кръщенето вече беше започнало, но кръстникът и бащата ги нямаше. Не беше добре“, разказва Фернао Барош Соуза.

„Когато беше малък, беше като другите деца – обяснява Барош Соуза. –  Но притежаваше нещо, което го отличаваше от другите и това беше, че играеше много футбол. Дори и в най-ранна възраст.  Когато другите деца учеха и си пишеха домашните, той поставяше ученето на втори план и отиваше да рита.Роналдо често придружава баща си до работата му и когато вече става достатъчно голям, бива записан в школата на Андориня.

Баща му беше уредник в Андориня и когато носеше торбите с топките, можехте да видите до него малкия Кристиано, който беше взел една от топките в ръка. Опитваше се да дриблира и беше очевидно, че копира големите. И правеше това често“.

Кристиано започва да играе в Андориня, когато е около 8-годишен и още тогава талантът му е видим.

„Бяхме 8 или 9-годишни – разказва тогавашният му съотборник Рикардо Сантош, който сега е треньор на Андориня. – И още по това време Кристиано Роналдо вече беше голям играч. Това, което си спомням за него е, че беше скромно момче. И когато той не получаваше топката, той плачеше. Когато съотборниците му се сбиеха, плачеше. Но вече беше добър играч. Беше по-бърз от повечето други, бележеше много голове и имаше отлични технически умения.

Кристиано наистина обичаше да побеждава. И когато това не ставаше, той плачеше. Толкова много, че му лепнаха прякора „ревльото“.

„Беше 7 или 8-годишен, когато за първи път дойде тук. Дойде с баща си. Още тогава беше трудно да му се отнеме топката. Беше много дребен, но постоянно играеше футбол. Не спираше. Играеше дори и в дома си“, спомня си той.Домакинът Руй също си спомня с умиление за Роналдо и говори с гордост за него.

Андориня по това време не играе кой знае какви мачове, но пък Рикардо Сантош си спомня за един от тях с участието на малката си звезда.

„Не мога да кажа колко точно гола е вкарал, но почти винаги той беше нашият голмайстор с най-много попадения. Спомням си един мач, когато играхме в Камара де Лобош. Водехме с 3:0. Кристиано се контузи и излезе, и след това паднахме с 3:4“ – разказва Сантош  и добавя. „Наричаха Роналдо „пчеличката“, защото беше дребен и много бърз“.

Пчеличката хвърчала по калните терени в планинските региони на Мадейра, но не минало много време преди другите клубове да го забележат, включително и най-големият на острова Насионал.

„Кристиано пристигна в Насионал, когато аз отговарях за школата – спомня си кръстникът му Барош Соуза. – Вече бях напуснал Андориня, но един ден треньорът на Насионал ме помоли да отида да гледам Андориня, тъй като разбрал, че там има много талантливо момче. Не губих време и отидох още на първия мач на Андориня. И когато гледах мача, осъзнах, че това талантливо момче е Роналдо. Поисках да го взема в Насионал, говорих с майка му Долореш и тя подкрепи идеята. Така той дойде в Насионал“.

Така точно кръстникът на Роналдо няколко години след раждането му изиграва важна роля и в неговата кариера.

„Тук в Мадейра талантът на Роналдо е добре познат – обяснява бившият треньор от школата на Насионал Педро Талиняш. – Скаутите и хората от другите клубове казваха, че той е най-добрият млад играч на Мадейра. Беше прекалено малък, но всички те вече можеха да видят в него нещо специално. Пристигна в Насионал, когато беше на 10 г. Притежаваше много добра техника, а освен това беше много добър и с двата крака. Беше дребен, но много техничен. Много от нещата, които днес виждаме в него – в неговите голове, в стремежа му да бележи красиви голове, се виждаха още тогава. Беше бърз,   имаше и страхотен шут.“

В Насионал Роналдо първо играе като дясно крило, а след това и като ляво. Често е пускан и в отборите с по-големи момчета, в които доказва впечатляващите си възможности.

И точно това се случва. Кристиано вече е големият талант на Мадейра. Но до този момент островът не е изградил дори един португалски национал, какво остава за един от най-добрите футболисти в света. Така че по това време е трудно да се помисли колко далеч може да стигне той. Но не след дълго Роналдо прави нова крачка напред. „През втората му година в Насионал му бях треньор – спомня си Талиняш. – Беше капитан на отбора. През първата си година, въпреки че беше още малък, той често играеше срещу момчета, които бяха с три години по-големи от него, и често се открояваше дори сред тях. Можеше да се види, че той е момче, което има огромни способности и огромен потенциал. Можеше да се види, че с труд и воля може да стигне далеч. Можехме ли тогава да предвидим до къде ще стигне? Не. Но беше ясно, че с потенциала, който притежава, ако се труди достатъчно и се възползва от възможностите си, може да върви нагоре стъпка по стъпка“.

Барош Соуза представя Кристиано на местния прокурор Жоао Маркеш де Фрейташ, който е фен на Спортинг и човек със силни контакти в управата на лисабонския клуб.

„Срещнахме се с момчето, но самият аз не го бях виждал да играе – разказва Де Фрейташ. – Какво се случи? Неговият кръстник ми каза, че Кристиано е добър, наистина добър. Аз не съм треньор и затова се обърнах към Аурелио Перейра (скаут на Спортинг), който има страхотно око за младите футболисти. Обадих му се и му казах, че тук имаме едно момче, за когото казват, че е много добро. И той ми отговори: „Нека видим дали може да го доведем в Лисабон“. Говорих с Долореш още същия ден и тя каза „Да“. Така че аз поех отговорност за това. Купих билет от Фуншал до Лисабон. Той пристигна там в събота и три дни по-късно Аурелио ми каза, че момчето е наистина добро и че специалистите в клуба били наистина впечатлени от уменията му.“

Така от Спортинг харесали 12-годишния Роналдо и той се преместил в португалската столица. В началото обаче имало и проблеми.

„Беше много трудно за него да се адаптира в Лисабон, защото хората от Мадейра имат произношение, което е много различно от това в столицата – обяснява Де Фрейташ. – Имаше проблеми в училище, тъй като другите деца му се подиграваха. В един момент дори искаше да си тръгне, но за щастие остана. Той обаче преодоля през този лош период“.

В един момент Роналдо наистина се връща във Фуншал, при това изпратен от Спортинг, защото не се чувствал щастлив в Лисабон. И това почти било края на мечтата му да стане голям футболист някой ден.

„През втората година той се върна на Мадейра – спомня си Барош Соуза. – Спортинг го върна тук, защото не искаха нещастни играчи, не искаха играчи, които нямат желание да бъдат в клуба. Заради това го изпратиха обратно. И в този момент аз трябваше да се намеся и да кажа на майка му и баща му, че той трябва да отиде обратно в Лисабон и да играе за Спортинг, защото той е бъдещето на това семейство. И точно така се случи. Можех да видя, че има бъдеще като футболист и бях убеден в това, защото още на първата му тренировка в Лисабон треньорът Освалдо Силва каза, че той е диамант. И това ме убеди още повече, че Кристиано е на правилното място“.

Така че Роналдо се завърнал в Спортинг, за да може да усъвършенства уменията си в една от най-добрите футболни школи в Европа.

„Когато пристигнах в Спортинг, той вече беше там – разказва вратарят Кристофър Алмейда де Пилар. – Той беше пристигнал, когато е бил на 12 и вече беше завързал приятелства. Имаше си своите приятели. Спомням си, че всички заедно ходеха да обядват в един ресторант в близост до стадион „Жозе Алваладе“. Те се движеха заедно и живееха заедно в общежитието на Спортинг, което също беше до стадиона. Бяха като семейство. Мисля, че е имал трудности в началото, но когато аз пристигнах, тях вече ги нямаше“.

Де Пилар играе с Кристиано в юношеските отбори на Спортинг и в младежките гарнитури на националния отбор на Португалия. Още по това време си личало желанието на Роналдо постоянно да се усъвършенства и да бъде по-добър от останалите.

„Винаги съм мислел, че имахме няколко играчи в академията на Спортинг, които бяха наистина качествени. Но Роналдо беше различен, защото той работеше много. Не толкова на тренировка, колкото след нея. Винаги оставаше половин час допълнително и работеше върху елементите, които го затрудняваха най-много.

Когато аз пристигнах, бях на 13, и тогава той вече имаше авторитета на най-добрия в отбора. Начинът, по който тренираше, по който мотивираше съотборниците си, как ги поправяше и им казваше къде грешат, волята му за победа, волята му да впечатли останалите. Всичко това показваше, че той е над останалите.

Всички ние искахме да играем футбол и да се харесаме на родителите си. Но не и той – неговата мечта беше не да се хареса само на семейството си, а на всеки, който го гледа“.

След само един сезон в първия отбор на Спортинг Роналдо прави още една крачка напред. Този път подписва с Манчестър Юнайтед, след като е впечатлил сър Алекс Фъргюсън по време на приятелска среща от лятната подготовка в Лисабон.

Де Фрейташ е присъствал на този мач и разказва: „За откриването на новия „Жозе Алваладе“ Спортинг игра срещу Манчестър Юнайтед. И през първото полувреме той сътвори футболно шоу. Спортинг спечели с 3:1. Кристиано не отбеляза гол, но представянето му беше впечатляващо. Толкова, че на почивката публиката скандираше „Кристиано, Кристиано“.  И три дни по-късно той подписа с Манчестър Юнайтед“.

На 18-годишна възраст Роналдо вече е част един от най-големите клубове. Бившият му съотборник Сантош казва: „В момента, в който той премина в Манчестър Юнайтед  хората започнаха да виждат истинската му стойност. И от тогава досега мисля, че той изненада всички“.

Бившият му треньор Талиняш пък допълва: „Да мислим, че един ден той ще бъде най-добрият футболист в света. Че ще бъде избран за такъв два или три пъти… Не можехме да си представим това. Той имаше огромен потенциал, но да, всички бяхме изненадани“.

Барош Соуза все още се вижда със своя кръщелник по различни поводи.

„От време навреме ходя до Мадрид, за да гледам мачове на Реал. За мен това е голямо удоволствие. Доставя ми огромна радост. Очевидно, когато той играе. Харесва ми да го гледам, обичам да виждам как бележи голове, да печели трофеи – отборни и индивидуални. Това ме кара да се чувствам горд“.

Де Фрейташ също се среща с Роналдо – за последно през юли, когато се върнал във Фуншал.

„Харесвам много Кристиано. Той е добър човек и обича семейството си. Никога не забравя за семейството си. И много повече – той е помогнал на толкова много хора тук“.

Талиняш добавя: „Трябва да сме благодарни на Кристиано Роналдо, защото той е световна звезда, но винаги е имал специално отношение към дома си, своя остров, мястото, където е роден. Много сме горди с него“.

Роналдо, разбира се вече е открил музей и хотел на Мадейра, но горе в планините снимките на малкия Роналдо красят оградите на стадиона на Андориня. Постоянно напомняне за връзката му с клуба и затова как един играч може да забрави за скромните си корени, да напусне атлантическия остров и да се превърне в един от най-добрите футболисти за всички времена.

И домакинът Руй казва: „Всички деца тук имат мечтата на Роналдо. Те искат да бъдат като него. Всички те. Но няма да има друг Ранолдо тук на Мадейра. Той е само един. Няма да има друг“.

 

Бен Хейуърд, goal.com