Премеждията на първия олимпийски шампион

Името му беше Джеймс Брендън Конъли. Роден през 1868 г. в семейство на ирландски имигранти в САЩ. Израснал в Бостън. Още в детството си показва афинитет към спорта. На 27-годишна възраст печели стипендия, с която влиза да учи в Харвард.

Годината е 1896-а – същата, която се възраждат Олимпийските игри по идея на френския барон Пиер дьо Кубертен. Страстта на Джеймс е леката атлетика. Току-що той е станал национален шампион в трите вида скок, което му дава право да участва на Олимпийските игри. Проблемът обаче е, че първите Игри ще се проведат по средата на учебната година в престижния университет, така че Конъли подава молба, която да му позволи да отсъства от занятия в продължение на два месеца и молба за финансиране на участието му. И двете са отхвърлени. Решението на атлета е да напусне университета, за да може да се състезава.

Заедно с още девет атлети на 8 март 1896-а той се качва на немския товарен кораб Барбароса, с който отплава за Европа, след което с влак трябва да стигне до Атина – гръцката столица, избрана за възраждането на спортното мероприятие, което трябва да се проведе между 6 и 15 април. Според плана на отговорниците на американската делегация десетте атлети трябва да да акостират на 24 март. Те обаче пропуснали една малка подробност. В Гърция по това време още се ръководят от Юлианския календар (старият стил), което значи, че те всъщност ще пристигнат на 5 април – само ден преди старта на Игрите. А по това време делегацията е още  в Неапол, където след двучасов престой трябва да продължи с влак за Атина. И точно докато олимпийците са на гарата крадец успява да отмъкне куфара на Конъли. Спортистът успява да последва джепчията и дори да го залови. Междувременно крадецът обаче се е отървал от куфара, а след като е хванат не казва къде го е скрил. С надежда за помощ Джеймс решава да заведе престъпника в местното полицейско управление. И това се оказва голяма грешка. Полицаите му обясняват, че ще проведат разследване, на на олимпиеца му е забранено да напуска града, докато не бъде „разкрито“ престъплението. Извинението на Конъли за участието на Олимпиадата не е прието и забраната е твърда. Така спортистът е поставен пред угрозата да изпусне влака.

Когато пристига на гарата с ужас вижда как влакът вече тръгва и се отдалечава пред погледа му. И тук той проявява таланта си на атлет, като успява да настигне влака в движение, където двама от съотборниците му, притеснени за него предвидливо се преместили в последния вагон, готови за точно подобна ситуация. Когато той настига влака те успяват да му помогнат и в движение да го издърпат и качат. „Тогава не знаех, но ако бях изпуснал влака нямаше да пристигна в Атина навреме за Игрите“, спомня си след години Конъли.

В 11 часа през нощта американците пристигат в Атина, където за тяхна изненада местните жители са изезли по улиците и вече празнуват откриването на Олимпийските игри. Оказва се, че Джеймс има не 13 дни, а малко повече от 13 часа, за да се подготви. Около 3 часа следобед на следващия ден започва състезанието по троен скок. Когато идва редът на Конъли двама негови конкуренти вече са скочили 12,70 м и 12,52 м. Въпреки умората американецът ги побеждава с повече от 1 метър, като скача 13,71. Става първият олимпийски шампион в модерната ера след 1503 години. Получава лавров венец и златен медал. На следващия ден печели бронзовия медал в дългия скок, а още ден по-късно завършва втори във високия скок.

Но остава много далеч от постигането на огромна слава, Конъли се прибира у дома със само 3 долара, един куфар (нов), в който носи трите си олимпийски медала, поставени в кутия за обувки, лавров венец и 20 метра коприна за майка му. „Прибрах се разбит. Без работа, без пари. Трябваше да търся начин да преуспея в живота“, разказва първият олимпийски шампион в мемоарите си.

Още  от дете той обичал да пише. Така че се пробва в тази насока. Публикува свои материали в два бостънски вестника и в спортни списания. Призован е да участва във войната с Куба през 1898 г. От фронта той пише писма на свой приятел, в които той разказва за трудностите, пред които са поставени войниците.  „Бостън Глоуб“ публикува писмата и те спомагат накрая на войната Джеймс да бъде награден с орден за заслуги. Връща се отслабнал с 25 кг, но пък се оказва, че има преспектива да работи като треньор на отбора по лека атлетика от Глостър, а освен това му е предложено място в тим по американски футбол. Всичко това се явява и неговата подготовка за Олимпийските игри в Париж през 1900 г.  Двете му работи обаче не му осигуряват достатъчно средства. Достига Европа като работи на борда на кораба, който го превозва. Пристига в Париж седмица преди старта на Игрите, но разчетът показва, че има само по 25 цента на ден, за да преживява. Заради безпаричието се храни оскъдно. Настанил се е на 11 км от стадиона, където трябва да тренира. Изминава ги пеша, защото пести всеки цент.

На 16 юли 1900 г. Конъли, първият олимпийски шампион, излиза в защита на титлата си, след като е закусвал едно яйце, малко хляб и кафе с мляко. Излиза трети на пистата. И постига 13,97 м – 26 см повече, отколкото в Атина. Но е победен от сънародника си Майър Принстийн. Джеймс печели среброто. Вече е на 31 г. и след състезанието решава да се оттегли от спорта. Благодарение на Боб Гарет, който се състезава заедно с него в Атина, намира пари да се прибере в трета класа до Ню Йорк. При пристигането си у дома Конъли написва спортна история за деца. И това е началото на кариерата му като писател. Четири години по-късно той вече с подвизава като журналист, отразяващ Олимпийските игри в Сейнт Луис. След това става известен писател. Университетът в Харвард предлага да го награди с титла Доктор хонорис кауза, но Джеймс Брендън Конъли, първият олимпийски шампион, отказва честта.

Източник: Пилар Кихада, АБС