Постъпка за пример! Управникът, който се отказа от облаги за доброто на българския спорт

21.09.201709.04.2022 Спортен Сайт

В години, в които всеки един политик, всеки един управник, ръководител или дарител гледа да се покаже, гледа да среже лентичка или да откри някое събитие ще разкажем една кратка история за един различен пример от вече далечно минало. За един българин, отдал последните години от живота си на олимпийското движение в страната ни.

Той е Ефтим Китанчев. Бивш военен. За мнозина е по-известен просто като брат на видния политик Трайко Китанчев.

След като се уволнява от военна служба като полковник Ефтим Китанчев през 1919 г., се отдава на спорта. Той е бивш кавалерист и като естествено следствие на тази си длъжност в спорта се занимава с езда и фехтовка. Остава обаче в историята и като първият председател на Българския олимпийски комитет (БОК), който е учреден на 30 март 1923 г.

Какво обаче е направил Китанчев? Всъщност нищо толкова особено. Просто погледнато през призмата на днешното време действието му сякаш дава един добър пример. Пример за себеотдаденост и скромност.

Годината е 1924-та. Предстоят Олимпийските игри в Париж, а БОК е получил покана да прати свои състезатели лично от идеолога за възраждането на най-големия спортен форум барон Пиер дьо Кубертен. На практика това ще бъдат първите Игри, на които ще участват българи. Родината ни вече е имала един свой представител и то още на първите модерни Олимпийски игри през 1896 г., но тогава под флага на България се състезава не българин, а швейцарец – Шарл Шампо. Сега предстои огромно събитие за българския спорт и новосъздаденият олимпийски комитет, и неговият председател имат за цел да пратят колкото се може повече наши представители. И тук идва постъпката на Китанчев.

Българската делегация, водена от лекоатлетите ни, на откриването

Най-нормалното нещо е именно той да води българската делегация във Франция на откриването, да се запознае с барон Дьо Кубертен и да се покаже пред света. Председателят на БОК обаче отказва да ходи в Париж, а мотивът за решението му е със средствата за неговото пътуване да бъде изпратен поне още един български олимпиец. В резултат България участва на Игрите с 24 спортисти – 4-ма лекоатлети, 7 колоездачи, 2-ма състезатели по конен спорт и футболния отбор, като очевидно само 11-те играли се считат официално за участници.

Това е и едно от последните значими дела на Ефтим Китанчев, който се е участник в двете Балкански войни, бил е и комендант на София по време на Първата световна. Година след Игрите той умира на 57-годишна възраст в Атина, където е бил генерален консул на България.