През 2013 г. година за първи път начело на римокатолическата църква застана човек от Южна Америка и в частност от Аржентина. Архиепископ Хорхе Марио Берголио бе провъзгласен за папа под името Франциск. Скоро, след като зае ролята си, стана ясно, че е той е голям футболен привърженик. Любопитното обаче е, че не симпатизира на някой от двата най-популярни клуба в страната си – Бока Хуниорс или Ривър Плейт, а на един по-специален – Сан Лоренсо.
Сан Лоренсо де Алмагро е един от така наречените пет големи клуба в страната си, заедно с вече споменатите Бока Хуниорс и Ривър Плейт, както и Индепендиенте и Расинг. Клубът се счита е, че и пети по популярност.
Оказва се, че Берголио никога не е крил пристрастията си към Сан Лоренсо. Той дори си има членска карта за фен на отбора под номер 88235. Самият той призна, че не си е плащал редовно членската вноска и би трябвало да бъде изключен от списъка на привърженици, но пък от клуба отвърнаха, че за тях е чест да имат такъв фен и го направиха почетен член.
Какво обаче случи, след като той стана папа. Сякаш Господ наистина застана на страната на отбора. Още през същата 2013 г. тимът спечели титлата в т.нар. Торнео Инисиал*. С това си заслужи и участието през следващия сезон в най-силния континентален клубен турнир, а именно Копа Либертадорес. И какво стана през 2014-а? Сан Лоренсо спечели Копа Либертадорес и за първи път в историята си стъпи на върха на Южна Америка. Въодушевени от провидението, което ги застигна от клуба обявиха, че новият стадион на отбора ще се казва „Папа Франциск“. Засега съоръжението е само намерение, но все някой ден клубът вероятно ще си има нов стадион и вече е ясно какво ще бъде името му. С това добрите поличби, свързани с папата, не приключват. През септември тази година, по време на традиционната му разходка на площада „Свети Петър“ във Ватикана, той бе запитан от един запалянко как ще завърши предстоящото дерби между Сан Лоренсо и Бока Хуниорс. Отговорът на папата бе категоричен „Ще победим, със сигурност“. И така и стана, няколко дни по-късно любимият му тим превзе „Ла Бомбонера“, макар и с минималното 1:0. Жалко за него самия, а и за другите привърженици на отбора, че не предрече титла, защото Сан Лоренсо остана на второто място в крайното класиране, със само три точки след Бока Хуниорс.
Каква обаче е причината Хорхе Берголио да е толкова голям привърженик на този отбор. Тя всъщност е доста проста. Неговият баща е бил баскетболист в Сан Лоренсо и често водил малкия Хорхе със себе си в залата и на стадиона. Посещавали мачовете на футболния отбор, а самият духовник днес признава, че е не е изпуснал нито един мач на Сан Лоренсо в един от емблематичните сезони за отбора през 1946 г., когато тимът печели 3-ата си титла в професионалната ера на аржентинския футбол и отбелязва рекордните за тогава 90 гола в 30 кръга.
Въпреки толкова простото и елементарно обяснение за любовта на Франциск към този тим, не може да не отбележим, че за един духовник от Аржентина няма по-подходящ клуб, на който да симпатизира, от Сан Лоренсо.
Как бил създаден той?
През 1907 банда младежи играела футбол по улиците на квартал Алмагро. Своеобразният отбор бил кръстен „Форсосос де Алмагро“ (Силните от Алмагро). Те си организирали мачове със състави от други улици и квартали, но имало проблем, нямало къде да играят и винаги трябвало да го правят на незаетите игрища из града. Разминал се трагичен инцидент обаче им „печели“ терен. Един ден младежите играели на улицата, когато един от тях за малко да бъде сгазен от трамвай. Случката била видяна от отец Лоренсо Маса. Той се зарекъл, че това няма да се повтори, а в същото време видял възможност да спаси част от въпросните младежи, които доста често тормозели връстниците си и имали проблеми с тогавашните власти. Отделил част от терена около църквата, направил врати и го предоставил на младите футболисти да играят. Имало само едно условие – да учат основите на християнството и да ходят на службите всяка неделя. Така именно един свещеник поставил началото на новия клуб, който бил официално учреден на 1 април 1908 г., не къде да е, а в църквата. Младежите искали да запазят името си „Форсосос де Алмагро“, но Лоренсо Маса бил категоричен, че това не е достойно име за спортен клуб и ги насърчил да си изберат друго. След няколко неодобрени варианта, най-накрая едно от момчетата предложило отборът да бъде кръстен „Лоренсо Маса в чест на отеца, който толкова много бил направил за тях“. Маса обаче категорично отказал тази чест и сам предложил името Сан Лоренсо, в чест на светеца-мъченик, който никога не бива да бъде забравян и на битката при едноименното селище Сан Лоренсо, при което борците за независимост на Аржентина удържали победа срещу Испания през 1813 г.
Още преди официалното учредяване Маса бил осигурил на момчетата да играят с фланелки със синьо-червени вертикални райета.Официално това са цветовете на униформите, които са носили борците за независимост във вече споменатата героична битка. Самият папа Франциск обаче наскоро припомни още една причина те да бъдат избрани от свещеника. Това са цветовете, с които е изобразена Богородица носейки на ръце младенеца и именно под „нейна закрила е бил създаден клубът в църквата „Сан Антонио“.
Връзката на отбора с духовенството личи и от прозвищата му. Едно от тях, макар и не най-популярното е именно „светците“ и прави директна препратката към името на клуба. Най-често използваното обаче е „враните“, така както били наричани йезуитските свещеници заради носеното черно расо от тях, с което отново се напомня за началото на клуба и отец Лоренсо Маса.
И така, изненада ли е, че именно този „свят“ отбор е любимият на папата?
*Заб. От 1991 до 2014 г. всеки сезон в аржентинското първенство се излъчваха по двама шампион. До 2012-а двата шампионата се наричаха Апертура (в пряк превод – откриване) и Клаусура (закриване). През 2012 г. те бяха преименувани на Торнео инисиал (началния турнир) и Торнео финал (финалния турнир). През 2014-а г. бе сложен край на тази практика и от 2015-а вече се излъчва единен шампион на страната.