Преди година Пол Погба стана най-скъпият футболист в историята на футбола. Той беше продаден от Ювентус в Манчестър Юнайтед срещу рекордната сума от 105 млн. евро. Как и откъде тръгва обаче тръгва пътят на младия французин с гвинейски корени?
Семейството
В малък апартамент в покрайнините на Рози-ен-Бри, градче на броени километри на изток от Париж Фасу Антоан Погба гледа първа страница на вестник, на която е неговият син Пол и се наслаждава на усещането да бъде баща на най-скъпия футболист в света. Почуква с пръст точно върху снимката на сина си, поглежда към камерата и казва: „Ако клубът не мислеше, че той струва толкова, никога нямаше да плати тези пари“. А парите са 105 млн. евро, с които трансферът на Погба от Ювентус в Манчестър Юнайтед се превърна в най-голямата сделка за футболист в историята.
Трудно е да се спори с този аргумент, но пък от друга страна е трудно да се разбере целият път на Пол, който започва от малкия клуб, разположен надолу по улицата (Рози-ен-Бри) и само няколко години по-късно той вече е със статута на една от звездите на съвременния футбол, чието пристигане в Ман Юнайтед беше достойно за холивудски филм. Но всяка история, дори и най-забележителната, има своето начало. И това е историята на Пол Погба – халф на Ман Юнайтед и френския национален отбор, и най-скъпият футболист в историята.
„Винаги е бил любопитен, винаги е искал да разбере всичко, дори когато беше малък – споделя Фасу. – Винаги е искал да научи нови неща. И ние винаги сме го насърчавали да върши много неща и да следва интересите си. Когато го видях да играе футбол за първи път обаче можех да видя, че техниката му е много добра. Той беше само 4-годишен и винаги е играл с по-големи от него момчета“.
Във всекидневната стоят снимки на Пол заедно с двамата му братя близнаци Матиас и Флорентин, които играят в Спарта (Ротердам) и Сент Етиен и са 2 години по-големи от звездата в семейството. Има снимка на триото от 1998-а седнали в скута на Дядо Коледа. Фотосите на тримата с екипите на Рози-ен-Бри са с видимо еднакво значение за гордия баща.
Фасу е на 78 г. и е пристигнал в Париж от родната си Гвинея, когато е 30-годишен. Работил е в сферата на телекомуникациите, а в момента вече е пенсионер. Не е толкова подвижен, колкото когато е бил по-млад, но се надява, че ще има възможността да отиде до Манчестър, за да гледа как Пол играе. Самият Фасу също е практикувал футбол в Гвинея преди да пристигне във Франция, но след това вече не му е останало време да продължи да се занимава с играта. „Играех на ниво, което беше по-ниско от това, което би ми се искало. Исках обаче моите момчета да играят на възможно най-високото ниво. Наистина бях много строг с тях, когато бяха малки, но пък това беше причината те да учат бързо. Бях треньор на деца, с които Пол можеше да играе, когато беше на 4-5 или 6 години. И се опитвах да ги докарам до неговото ниво. И докато опитвах да тренирам тези деца, Пол ставаше все по-добър и по-добър и започна да играе с по-големите момчета, включително и двамата си братя. В Резиденс Ренардиер (кварталът, в който е живяло семейството) всяко дете играеше футбол по цял ден, така че и той правеше същото. Дори и когато беше съвсем малък, още тогава той искаше един да стане професионален футболист“, казва бащата.
Като малко момче отраснало в Ренардиер пред него е имало само едно място, където да играе организиран футбол – Рози-ен-Бри. От върха на 16-етажните блокове в Ренардиер лесно може да се види малкия стадион „Пол Бесуар“ – домът на малкия клуб Рози-ен-Бри, където мечтите се сбъдват.
Клубът
Подминавайки базата на лекоатлетическия клуб на стадион „Пол Бесуар“ достигате до една врата, на която е изписано „Бюро по футбол“, където ще намерите Никола Морес, 40-годишният касиер на клуба и треньор на формацията до 17 г. на Рози-ен-Бри. Той е приятелски настроен и носи екип на Манчестър Юнайтед, който очевидно е от период, който съвпада с първия престой на Погба в отбора.
„Тук сте, за да говорим за Пол? – пита треньорът. – Тогава е добре да дойдете тук и да видите това.“ Това е малък офис със само три стаи, пълни с трофеи и пералня машина, която е видимо пред разпад. Виждаме маса, на която има закуски, инстантно кафе и пластмасови чашки, а на стената са окачени фланелките на тримата братя Погба, както и едно от другите малко по-изевстни момчета от отбора – Никола Изима-Марин, понастоящем централен защитник на ПСВ Айндховен. В центъра на стената обаче е фланелката на Пол от Ювентус подписана с „За моя първи мечтан клуб… Рози-ен-Бри“.
– Пол се прибира и ни посещава често – обяснява Морес. – Беше тук в неделя.
-Неделя? Един ден преди да отлети за Манчестър за медицинските прегледи
-Да.
-И какво прави?
-Това, което винаги прави, игра футбол с приятелите си.
Като касиер на клуба сега Морес чака да чуе добрите новини от Френската футболна федерация за това колко пари ще получи Рози-ен-Бри за трансфера на Погба в Юнайтед. Според правилата на ФИФА всеки клуб развил играч от 12 и нагоре години има право на 0,25% от трансферната сума за всяка една година, в която той е тренирал. Пол е играл Рози от 6 до 13-годишен. Това означава 1 година, за която клубът би трябвало да получи около 400 хил. евро. Като се има предвид, че годишният бюджет на целия клуб, който включва 30 отбора в различните възрастови групи е 60 хил. евро, то става ясно, че това е огромна сума за Рози-ен-Бри. Клубът ще има възможност да си купи нов минибус, екипи, перални и може би да плаща за някои от гостуванията на отбора, тъй като в момента родителите на играчите са тези, които карат момчетата за мач извън дома. Бъдещето на този прекрасен малък клуб е подсигурено. Със сигурност, ако изпълнителният директор на Ман Юнайтед Ед Уудуърд се появи в Рози-ен-Бри, то на него няма да му се налага да плаща нито за пиене, нито за ядене.
Брахим Тлили – 37-годишен държавен служител през деня и треньор на отбора до 19 години на Рози-ен-Бри вечер. Пристига с велосипед на тренировка. Той познава много добре и тримата братя Погба. „Винаги сме виждали, че Пол е специален – разказва той. – Беше невероятен на терена, но никога не сме предполагали, че може да постигне нещо толкова голямо. Винаги е бил доста ексцентрично момче. Ако някога някой пуснеше музика, то Пол веднага почваше да танцува. Не съм изненадан, че се завърна в Манчестър. Винаги е казвал, че го чувства като свой втори дом и когато напусна през 2012-а беше наистина тъжен. Това не беше нещо, което той искаше да направи“.
Тлили ни показва снимка на Пол, когато той е едва 8-годишен, заедно с тогавашните му съотборници, снимани на „Стад дьо Франс“ преди финала за купата на страната.
„Тези четири момчета – Мамаду, Хабиб, Набил и Унусу все още са неговите най-добри приятели. Те бяха на почивка в Лос Анджелис с него това лято. Чакайте, сега ще звънна на Набил и той ще дойде да се запознаете“.
Набил Алулу е на 23 г. и е играл като централен защитник юношеските формации на Рози заедно с Погба. Сега играе и за мъжкия тим. Основната му работа обаче е като учител по физкултура. „Пол не беше много по-различен, отколкото е сега – казва ни той, след като пристига. – Запазил е същия характер. Казвам ви, той беше луд по футола още като дете и той е абсолютно същият сега. И ще докаже, че струва всичките тези пари. Той вече доказа себе си в Ювентус и в националния отбор. Ще го направи и сега, защото не се страхува от нищо“.
Кварталът
Има едно място, на което може да разберете факторите за развитието на Погба и това е родният му квартал – Резиденс Ла Ренардиер, само на няколко минути пеша от стадион „Пол Бесуар“. Там, в блок №13 на бул. „Огюст Реноар“ е мястото, където Пол и братята му са отраснали с майка им Йео, която оказва най-голямо влияние върху кариерата и на трите момчета и която според местните сега продължава да живее наблизо в Бюси Сен-Жорж.
Класическата история е, че съвременната звезда във футбола трябва да идва от улиците и евентуално благодарение на спорта да се е измъкнал от престъпен живот и… затвора. Ренадиер е скромен квартал, но пък типичен за средната класа във Франция и в него няма нищо престъпно, никаква заплаха. Хората са приятелски настроени и много гостоприемни. Има изградена общност, която се събира на барбекю, а децата от всички възрасти правят едно – да играят футбол. Има множество зелени пространства, футболни и баскетболни площадки, които обаче са били построени след напускането на братята Погба.
И в центъра на квартала има огромен графит на Пол Погба, нарисуван от три момчета, които и към ден днешен живеят в комплекса. И това е стена като всяка друга – такава, в която по цял ден се е ритала топка от децата. „По-голямата част от хората тук са първо или второ поколение имигранти от централноафриканските фрескоговорящи държави“, обяснява 16-годишният Ахмед Диавара. Семейството му е от Мали. Това на приятеля му Бубакан Диуманера, също 16-годишен, е от Сенегал. Погба са от Гвинея. Тези двама юноши са прекалено малки, за да са имали възможност да играят с Пол, когато е живял в Ренардиер, но пък говорят толкова развълнувано за моментите, когато той се прибира у дома и посещава квартала.
„Играл съм малко с него тук в квартала. Няма да повярваш какви финтове прави. Може да дриблира и дриблира с топката между всичките тези малки деца, докато те се опитват да го гонят и да му я отнемат. Всеки тук обича футбол. Огледайте се, всеки играе футбол. Бих искал Пол да спечели „Златната топка“, докато е в Ман Юнайтед“, казва Ахмед.
Погледнато отстрани не изглежда толкова невероятно, че Ренардиер може да „произведе“ футболист като Погба. Това е перфектното място за суровия талант – безброй деца играещи футбол ден и нощ, щастливи и в безопасност, без да се нуждаят от никакъв родителски надзор.
Що се отнася до рекордните 105 млн. евро е трудно да се изрази с думи какво точно значи това. Ахмед обаче е много по-впечатлен от това случка наскоро, когато той и няколко негови приятели решили да наемат покрито игрище, за да поиграят един час. Пол дошъл при тях и благодарение на него се уредили с един допълнителен час за игра.
Ахмед ни разказва, че повечето от живущите в Ренардиер работят в ресторанти в Париж като водопроводчици или електротехници. „Но всеки един мечтае да бъде като Пол“. И когато хората вечер се прибират от работа. Някои от тях отиват на „Пол Бесуар“, където започват предсезонната си подготовка въртейки обиколки по улиците около самия стадион. Това са играчите от първия отбор, които преди да пристигнат за тренировка обаче минават през Бюрото по футбол и се поздравяват лично с Брахим Тлили и останалите треньори. Това си е нещо като малка традиция, точно същата, каквато е била и по времете на малкия Погба – най-известният син на Рози-ен-Бри. Пол Погба може да е необикновен талант, но се нуждаете да прекарате само един ден в родния му град, за да разберете, че той е имал нелек старт на живота, както може би и всеки велик футболист.
Източник: Сам Уолъс, „Телеграф“