Непобеденият шампион

Антъни Джошуа впечатли света с победата си над Владимир Кличко. Британецът показа, че е достоен за световните си титли, като срази едно голямо име в бокса. Мнозина вече предричат, че е започнала нова ера в бокса, а именно „Ерата на Джошуа“. Той още няма загуба на ринга, при това всиките му победи са с нокаут.

Той далеч обаче не е единственият с подобна впечатляваща статистика. А има още много време, за да я запази такава.

Много преди него има един друг голям шампион, за когото днес малцина си спомнят. Останалият непобеден шампион и може би първата звезда на бокса. За всички специалисти той е най-популярният и най-уважаваният боксьор преди на небосклона да изгрее Мохамед Али. Той е Роки Марчиано.

Роден е на 1 септември 1923 г. под името Роко Франсис Маркеджано в семейството на италиански емигранти в Броктън, щата Масачузетс. Баща му бил работник във фабрика за обувки. Самият Роко още като дете проявявал интерес към спорта. През детските и юношеските си години практикувал футбол, баскетбол и бейзбол. В последния от тях дори стигнал до полупрофесионално ниво. Още когато е на 18 години обаче Роко се мести в Ню Йорк, където се прави първите си стъпки в бокса под ръководството на Чарли Голдман. Отначало младежът се пробва в няколко аматьорски мача. През 1943 г. той е привикан на фронта във Втората световна война. Именно в армията започват по-сериозните му боксови занимания. През 1947 г. той изиграва първия си професионален мач, като се изправя срещу Лий Еперсън, когото нокаутира още в третия рунд. По това време „Скалата от Броктън“, както по-късно ще бъде един от прякорите му, още не се е отдал изцяло на профи бокса. Това става година по-късно, а междувременно печели престижния аматьорски турнир „Златната ръкавица“.

Още в началото Марчиано се отличава с естествен атлетизъм. Мнозина още по това време отбелязват, че техниката му далеч не е брилянтна, но пък както носителят на „Пулицър“ Ред Смит казва: „Марчиано е най-здравият, най-силният и най-отдаденият боец, който някога е слагал ръкавиците“. Освен всичко останало Роки притежавал и изключително тежък удар. Още втория му мач срещу Хари Билзериън завършва с нокаут в първия рунд, а това се случва и в осем от следващите му десет двубои. Практиката Марчиано да приключва толкова рано мачовете си често пораждала съмнения у съперниците му, че използва някакви тежести в ръкавиците си – нещо, което никога не било дори близо до доказване, а останало просто като злословене от бързо нокаутирани боксьори.

Истината за успеха разкрива бившият треньор на Ивендър Холифийлд Дон Търнър. Той също е работил с първия му треньор Чарли Голдман.

„Говорехме за Роки Марчиано през цялото време, когато седнехме заедно. Имаше толкова много решителност в него, каквато никой друг боксьор. При него нямаше мисъл за отказване. Той знаеше границите на възможностите си и работеше изключително здраво, за да ги достигне. Работеше толкова, колкото никой друг боксьор в историята.

Ако един боксьор започне да мами в тренировките, то той не може да бъде велик. Марчиано никога не го е правил. От хиляди дни, в които е бил шампион, във всеки един от тях той е работил усилено в залата. Ако е имало някакъв проблем в тренировките, то това бе единствено намирането на спаринг партньори, защото Марчиано ги удряше толкова силно. Десет дни преди мач той дори спираше да приема телефонни разговори. Ето как се фокусираше върху предстоящия мач“, спомня си Търнър от разговорите с Голдман.

Първата голяма победа е през 1950 г. срещу Роланд Ла Старза. Това е един от най-тежките мачове на Марсиано в цялата му кариера и той печели по точки след 10 рунда жесток двубой в „Медисън Скуеър Гардън“, който дълги години се помни от боксовата общност отвъд Океана.

Усиленият труд дава истински резултат през 1951 г., когато Роки Марчиано се изправя срещу една от легендите на онова време Джо Луис – „Черния бомбардировач“. Това е 38-ият мач на Марчиано, а до този момент той има 37 победи – 33 от тях с нокаут. Ветеранът пада в 8-ия рунд, а след тази тежка загуба Луис окончателно слага край на своята кариера.

Този успех отваря вратите към големите успехи и на 23 септември 1952 г. Роки Марчиано се изправя в мач за световната титла. Негов съперник е Джърси Джо Уолкът, а мястото на провеждане на двубоя е Филаделфия. Мачът е планиран за 15 рунда. Мачът не върви никак добре за него и Уолкът води по точки до 13-ия рунд, когато Роки нанася тежък десен прав, с който нокаутира шампиона. Кадърът на удара остава като една от най-известните снимки в историята на бокса.

Полагаемият реванш срещу Джърси Джо Уолкът далеч не е толкова оспорван и завършва с нокаут още в първия рунд. Следват победи срещу стария познайник Роланд Ла Старза и Езард Чарлз. Срещу Чарлз мачовете са два, първият от който през юни 1954-та. Марчиано вече е любимец на масите и мястото на срещата „Янки стейдиъм“ в Ню Йорк, на който се събират 48 хиляди зрители. Победата в първия двубой за американеца с италиански произход е по точки, а във втория с нокаут. Следват само два мача през 1955 г., в които Скалата нокаутира Дон Кокъл и Арчи Мур, след което изненадващо слага край на кариерата си. Оттеглянето му е официално обявено през април 1956 г. Решил да се откаже докато е на върха на славата по съвет на първата си съпруга Барбара Къзенс, а според слухове един от мотивите за решението му бил, че самият той „вече бил отегчен от липсата на достойни съперници“.

След края на кариерата си Роки Марчиано се отдава на бизнес, като открива мениджърска и детективска агенции. Големият шампион обаче загива твърде млад. На 31 август 1969-а, ден преди 46-ия му рожден ден, той пътува за преговори с млади боксьори на малък частен самолет, който обаче се разбива в щата Айова, а причината за катастрофата са лошите метеорологични условия в онзи ден.

Кариерата на Марчиано е приключила след 49 победи (43 с нокаут) в 49 мача, а той остава в историята като единственият и до ден днешен световен шампион в тежка категория без загуба.

Вашият коментар