Мъжът, който надбяга света

Много често в съвременния спорт говорим за това как по-скромни по качества спортисти или отбори надскачат себе си и успяват да спечелят наглед невъзможни спортни състезания срещу далеч по-талантливи и добре подготвени състезатели. Тогава гръмко обявяваме тези победи за подвизи, като сякаш забравяме, че все пак това са си професионални спортисти, които, макар и с не толкова голям потенциал, все пак изпълват целия си живот с тренировки, тежки натоварвания и медикаментозно възстановяване.

А сега си представете как в някоя много трудна и тежка дисциплина се явява тотален аматьор, най-малко два пъти по-възрастен от останалите участници, без нужната екипировка… и печели възможно най-тежкото състезание на годината. Ще кажете, че това е невъзможно и ако някога се е случвало, това е било в първите олимпийски игри в края на XIX век. И бихте сгрешили. Защото „едва” преди 30 години един 61-годишен фермер успява да спечели най-тежкия маратон в света, и то не срещу някакви аматьори, а срещу най-добрите бегачи на своето време. Това е историята на Клиф Янг, мъжа, който показа, че няма невъзможни неща.

Дистанцията на австралийския супермаратон от Сидни до Мелбърн е 875 км, а продължителността му е над 5 дни от старта до финиша. В състезанието обикновено участват лекоатлети от световна класа, които специално се тренират за това събитие.

Болшинството атлети са на възраст до 30 години и се спонсорират от големи спортни марки, които предоставят на състезателите униформите и маратонките с рекламна цел.

През 1983 година много от присъстващите остават в недоумение, когато в деня на състезанието на старта се появява 61-годишният Клиф Янг. От началото всички си мислят, че той е дошъл да види началото на маратона, тъй като е бил облечен по-различно от другите спортисти: в работен гащеризон и галоши, обути върху обувките му. Но когато Клиф отива към масата, за да получи номер на участник в маратона, всички разбират, че той възнамерява да се състезава наравно с всички останали.

Когато Клиф получава номер 64 и застава на линията с другите атлети, снимачната бригада, заснемаща репортаж от мястото на старта, решава да му вземе кратко интервю. Те насочват обектива на камерата към Клиф и го питат с пренебрежителна усмивка:

– Привет! Кой сте и какво правите тук?

– Аз съм Клиф Янг. Ние развъждаме овце на голямо пасище близо до Мелбърн.

– Наистина ли ще участвате в това състезание?

– Да.

– Имате ли спонсор?

– Не.

– В такъв случай няма да можете да стигнете до края.

– Защо да не успея, сигурен съм, че ще мога. Аз съм израснал във ферма, където не можехме да си позволим коне или коли до последния момент. Само преди 4 години аз си купих кола. Когато приближаваше буря, аз излизах да прибера овцете. Ние имахме 2000 овце, които се пасяха на 2000 акра земя. Понякога се е случвало да ловя овцете си по 2-3 дни, това не беше просто, но аз винаги успявах. Мисля, че мога да участвам в това състезание, та то е само с 2 дни по-дълго и е само 5 дни, а аз търсех моите овце по 3 дни.

Когато маратонът започнал, Клиф останал далеч зад професионалистите. Някои от зрителите му съчувствали, други му се присмивали, тъй като той дори не могъл да стартира правилно. Хората по телевизията го наблюдавали, много от тях му съпреживявали и се молeли той да не умре по пътя.

Всеки професионалист е знаел, че за да завърши дистанцията, ще му трябват 5 дни, в които всеки ден 18 часа да се тича и 6 часа за сън. Обаче Клиф Янг това не го е знаел.

На следващата сутрин след старта хората разбрали, че Клиф не е спал, а е продължил да тича цяла нощ и е стигнал до градчето Митагонг. Но дори без да спира, за да поспи, Клиф остава далеч след всичките лекоатлети, макар и да продължил да тича, при това успявайки да приветства хората, стоящи покрай трасето на маратона.

С всяка нощ той се е приближавал към лидерите на маратона и в последната нощ Клиф задминал всички атлети от световна класа. Сутринта на последния ден той вече е бил много преди всички. Клиф не само минал маратона, бидейки на 61 година, без да умре по време на състезанието, но и го спечелил, биейки рекорда на маратона с 9 часа и става национален герой.

Клиф Янг преодолява дистанцията от 875 километра за 5 дни, 15 часа и 4 минути.

Клиф Янг не взима нито една от наградите. Когато получава първата награда от 10 000 австралийски долара, той казал, че не е знаел за съществуването на паричната награда, че е взел участие не заради парите и без да му мисли, решава да даде парите на първите пет лекоатлети, които са стигнали финиша след него, тоест по 2000 австралийски долара за всеки. Клиф не оставя нито цент за себе си и цяла Австралия просто се влюбва в него.

Много от тренираните спортисти знаят цели методики как трябва да се тича и колко време трябва да се почива по време на дистанцията. Още повече че те били сигурни, че на 61 години е просто невъзможно да се мине супермаратона. Но Клиф Янг това не го е знаел. Той дори не е знаел, че атлетите могат да спят по време на състезанието. Неговият ум е бил свободен от ограничаващите убеждения. Той просто е искал да победи: представял си е пред себе си изплъзващата му се овца и се е опитвал да я хване…

Автор: Атанас Мецов

51 thoughts on “Мъжът, който надбяга света”

  1. Pingback: albuterol inhaler
  2. Pingback: cialis coupon
  3. Pingback: cialis price
  4. Pingback: viagra
  5. Pingback: mdnohgfo
  6. Pingback: get cialis online
  7. Pingback: viagra tablets
  8. Pingback: receta viagra
  9. Pingback: writing research
  10. Pingback: lasix order
  11. Pingback: albuterol india
  12. Pingback: dapoxetine cialis
  13. Pingback: synthroid tablets
  14. Pingback: propecia itch
  15. Pingback: 500 mg neurontin
  16. Pingback: paxil 10mg
  17. Pingback: 20mg usa
  18. Pingback: tinderentrar.com

Вашият коментар