През 1966 година Англия стига до първата си и засега единствена световна титла в спорта, чиято родина е и който е религия в страната – футбола. Няколко месеца преди англичаните да спечелят световната купа обаче тя изчезва. Най-ценният трофей във футбола е откраднат, имало е вероятност Боби Чарлтън и компания никога да не го вдигнат, ако не е бил любопитния нос на едно черно-бяло куче.
Купата „изживява“ бурна история и се е сдобила с голяма слава и притегателна сила. Може би и заради това е значително по-известна от настоящия трофей.
Купата е изработена за първото световно първенство през 1930 г. и носи името на тогавашния президент на ФИФА Жул Риме. Изобразява древногръцката богиня на победата Нике. Статуетката е с височина от 35 см, като е изработена от злато.
Какво обаче се случва преди малко повече от 50 години?
След като прекарва осем години в Бразилия през 1966 г. трофеят „Жул Риме“ вече е в Лондон. Изложен е заедно с колекция от пощенски марки на стойност 3 милиона паунда в зала „Уестминстър“. На 20 март „Златната Нике“ е открадната. По някаква причина в един момент петимата пазачи не са на пост в близост до трофея и малко по-късно установяват, че купата е изчезнала. Колекцията от марки обаче остава непокътната.
През първите няколко дни от Футболната асоциация на Англия решават да не разгласяват случая с надеждата той бързо да бъде разрешен. Пред угрозата първенството да бъде посрещнато без световната купа от ръководството на английски футбол веднага възлагат задачата на лондонски бижутер да изработи копие, което евентуално по-късно да замени трофея на финала. Тези действия остават в пълна тайна, дори и от ФИФА.
Два дни след кражбата обаче има раздвижване по случая. Президентът на Футболната асоциация и тогавашен шеф на Челси Джо Миърс получава телефонно обаждане.
„В седалището на Челси утре ще бъде получен колет. Следвайте инструкциите вътре“, казал непознатият глас по телефона.
И на следващия ден наистина се получил колет. В него имало искано за откуп от 15 000 паунда, както и осмоъгълният капак на кутията на „Златната Нике“, който трябвало да послужи за доказателство, че статуетката наистина е в крадците.
„Скъпи Джо, без съмнение сте доста загрижен за изчезването на световната купа – започвало посланието. За мен тя е просто купчина злато. Ако не се свържете с мен най-късно до петък, приемам, че мога да я разтопя.
Дайте ми 15 000 паунда в петък и в събота купата ще пристигне с такси“, гласял част от текста в искането за откупа.
Още в петък извършителят обаче е заловен, но без да бъде намерена и следа от трофея „Жул Риме“. Арестуваният твърдял, че той е само посредник, а не истинския крадец, заради което и не можел да каже къде е купата. Тя останала в неизвестност, а цялата акция на „Скотланд ярд“ се превърнала в провал. Само два дни по-късно обаче дошла и неочакваната развръзка. Работещият в корабостроителница Дейв Корбет излиза на разходка със своето куче Пикълс в близост до дома му в Южен Лондон. И тогава се случва невероятното. В земята до едно дърво Пикълс намира и изравя увит в хартия предмет.
„Вдигнах го, скъсах хартията и видях жена, вдигнала купа над главата си, и дискове, върху които бяха изписани думите „Германия, Уругвай, Бразилия“. Върнах се обратно при жена си и извиках: „Намерих световната купа! Намерих световната купа!“, разказва Корбет.
По-точно кучето било намерило купата, заради което след това се превръща в световна знаменитост.
След като Корбет занесъл трофея в полицията, отначало той бил заподозрян за кражбата, но като се изяснило, че няма нищо общо с престъплението, получил награда от 3 000 паунда – сума по-голяма от годишната му заплата в корабостроителницата.
За него и Пикълс започнал бляскав живот. Домашният любимец се превърнал в национален герой, благодарение и на последвалото спечелване на купата от англичаните. Той дори получил специална награда „Куче на годината“, бил ангажиран за участие във филма „Шпионинът със студения нос“, бил канен в много телевизионни шоута.
Развръзката била щастлива и четири месеца по-късно капитанът на Англия Боби Мур вдигнал истинския трофей „Жул Риме“, връчен му лично от кралица Елизабет след знаменития финал срещу Германия, спечелен с 4:2 след продължения. Междувременно от Футболната асоциация решили да бъде продължена работата по изработката на дубликата. На церемонията по награждаването на англичаните Боби Мур вдига оригиналната купа, играчите правят няколко снимки с нея, след което още на стадиона, някак незабелязано тя е заменена и прибрана в банков сейф, а футболистите продължават снимките си с нейното копие.
Оттук нататък на всички церемонии и изложби през следващите четири години от английска страна показват дубликата, а истинската купа остава заключена преди да отпътува за Мексико през 1970-а. Именно тогава Бразилия става за трети път световен шампион и получава правото да задържи купата.
Премеждията на „Златната Нике“ обаче не свършват. Тя е изложена в централата на Бразилската футболна конфедерация, но през 1983 г. отново е открадната. Официалната версия гласи, че е била претопена и от нея са направени бижута. Някои любители на теориите на конспирациите обаче вярват, че тя все още цяла и вероятно хваща прах в някъде в нечий сейф. Според тях през 1970-а англичаните не са върнали купата, а нейното копие и така тя остава в Лондон. Дали има доза истина в тази история, достойна за роман на Дан Браун, може само да гадаем.