В разгара на мачовете от груповата фаза на Шампионската лига УЕФА направи любопитен идеален отбор. А това е идеалният отбор на терена сред треньорите в турнира през този сезон. Т.е. кои от треньорите биха влезли в игра, ако бяха действащи футболисти. Е, вярно, че в момента отборите са само 32 и от тях трябва да се изберат 11, но пък изборът е впечатляващ. Особено халфовата линия.
Ето как изглежда отборът, който е подреден в схема 3-6-1 или пък 5-4-1 в зависимост от гледната точка.
Вратар
Шенол Гюнеш
В момента той е треньор на Бешикташ. Като футболист прекарва кариерата си основно в Трабзонспор. Там изкарва цели между 1972 и 1987 г. Участник е във всичките 6 титли в историята на „черноморската буря”. Има и 31 мача за националния отбор на Турция.
Защитници
Маурисио Почетино
Треньорът на Тотнъм беше типичен централен защитник и често дори либеро. Започна кариерата си в Нюелс Олд Бойс (през 1989-а), а в Европа прекара най-голям период в Еспаньол и то в началото на кариерата си на Стария континент, а след това и преди да се откаже (през 2006-а). Междувременно беше футболист и на Пари Сен Жермен, и на Бордо. Има 20 мача за Аржентина.
Масимо Карера
В момента Карера е на 53 г. води Спартак (Москва). Като футболист най-известен беше с престоя си в Ювентус между 1991 и 1996-а. Години, в които със Старата госпожа спечели Шампионската лига, Купата на УЕФА и Междуконтиненталаната купа, както и по една титла и купа на Италия. По-известните му отбори преди Юве са Пескара и Бари, а след това Аталанта и Наполи. Има един мач за националния тим на Италия.
Дарко Миланич
Той може би е най-неизвестният от всичките в идеалните 11. Това е треньорът на Марибор. Кариерата си като футболист прекарва само в два отбора – Партизан, където играе от 1986-а до 1993 г. и Щурм (Грац) – от 1993-а до 2000-ата. Печели веднъж титлата и два пъти купата на Сърбия, както и два пъти титлата и три пъти купата на Австрия. Има 5 мача за националния отбор на Югославия и 42 за Словения.
Десен халф-бек
Серджо Консейсао
Да, заради присъствието на Консейсао, който си беше откровено крило смеем да твърдим, че схемата на УЕФА е по-скоро 3-5-2. В момента той е треньор на Порто. Именно от там тръгна за големия футбол, след което се превърна в истинска звезда в италианската Серия А. След трите си титли на Португалия с Лацио той спечели и титлата, купата и суперкупата на Италия, а в Европа триумфира с трофея на Купата на носителите на националните купи в последното издание на турнира през 1999 г. След Лацио игра в Парма и Интер. Има 56 мача за националния отбор на Португалия.
Ляв халф-бек
Джовани ван Бронкхорст
Е, като играч Ван Бронкхорст си беше типичен ляв защитник, но пък заради скоростта си често бе използван и в по-предни позиции. През миналия сезон той изведе гранда Фейенорд до първа титла на Холандия след 18-годишна пауза. Именно от Ротердам започна и като играч през 1993 г., а в голямата си кариера премина и през Рейнджърс, Арсенал и Барселона. Като футболист има 2 титли на Холандия, 2 на Шотландия, 1 на Англия и 2 на Испания. Както и триумф в Шампионската лига с Барса.
Халфове
Пеп Гуардиола
Ето тук нещата започват да изглеждат впечатляващо. Гуардиола понастоящем е треньор на мегапроекта на Манчестър Сити, но като играч бе мозъкът в Дрийм тийма на Йохан Кройф в Барселона. Съответно спечели 6 титли на Испания, 2 купи на краля, триумфира и с първата в историята Купа на европейските шампион за Барселона през 1991 г. и последвала Междуконтинентална купа. За капак има олимпийска титла с Испания от 1992-ра и общо 47 мача за националния отбор. След Барса имаше кратки авантюри в Бреша, Рома, катарския Ал Ахли и мексиканския Дорадос.
Диего Симеоне
Какъвто е край страничната линия като треньор на Атлетико (Мадрид), такъв беше и на терена. Диего Симеоне бе в основата на знаменития дубъл на Атлетико от 1996 г., който тогава бе огромно постижение за отбора, който не бе печелил титлата на Испания в продължение на 19 години. След Атлетико направи кариера и в Интер, и в Лацио. С Атлетико спечели титлата и купата на Испания; с Интер – Купата на УЕФА; с Лацио – титлата, купата и суперкупата на Италия, както и суперкупата на Европа. За националния отбор на Аржентина е изиграл внушителните 106 мача и на 5-о място във вечната ранглиста на страната по брой срещи, и е спечелил 2 пъти Копа Америка и веднъж Купата на конфедерациите.
Антонио Конте
Малко се получи претрупване на център-халфове, но какво да се прави, като ги има, ще правим схемата според тях. Настящият мениджър на Челси като футболист игра само в Лече и Ювентус. Естествено стана известен като играч на „бианконерите”, за които игра 13 години (между 1991 и 2004 г.), като за този период грабна 5 титли на Италия, веднъж купата на страната, 3 пъти суперкупата на Италия. В Европа триумфира с Шампионската лига и Купата на УЕФА. Изигра и 20 мача за „Скуадра адзура”.
Зинедин Зидан
И тук идва най-голямата звезда в „отбора”. Всъщност като треньор той е и актуалният носител на Шампионската лига с Реал (Мадрид). Но пък каква кариера като футболист. Световен и европейски шампион с Франция, на клубно ниво триумфира с Шампионската лига, Междуконтиненталната купа, суперкупата на Европа, както и по веднъж с титлата и суперкупата на Испания. 
Това е с Реал (Мадрид). С Ювентус има още една Междуконтинентална купа, Суперкупа на Европа и 2 титли на Италия. За цвят в началото на кариерата си с Бордо има и спечелена купа на несъществуващия вече турнир Интертото. Тук имаме и значими трофеи на индивидуално равнище или по-точно най-значимият – „Златната топка” през 1998-а. Има и множество други в първенствата, в които е играл, но няма смисъл да ги изброяваме. Трансферът му от Ювентус в Реал (Мадрид) пък е най-скъпият за времето си, а платените за него 150 милиарда лирети, което прави около 73,5 млн. евро днешни пари, през 2001 г. го поставят и до досега – 16 години по-късно в топ 15 на най-скъпите покупки в историята.
Нападател
Ернесто Валверде
Малко е изненадващо, но сред треньорите на отборите в Шампионската лига всъщност няма нито един, който да е бил по-голям голаджия. Настоящият треньор на Барселона прекара кариерата си основно в Атлетик (Билбао), като игра и за Еспаньол и самата Барса. Но за цялата си кариера като нападател дори не прехвърли бройката от 100 гола. Все пак може да се похвали, че с Барса е спечелил КНК през 1989 г. и купата на краля. Изводът е, че явно големите голаджии явно не стават треньори.
