Защото не всичко е пари

Антони Нокар си тръгна от Лестър, защото Риад Махрез го измести с невероятната си сила и скорост, които както всички знаем завършиха с титлата във Висшата лига. Гледайки всичко от днешния момент, от 2017-а, сега като вече знаем на какво е способен алжирецът, всичко това  изглежда съвсем закономерно. Но не така бе през 2013-а.

В онзи момент Нокар бе най-добрият играч на борещия се за влизане в елита Лестър. И в тон с това лицето на Нокар се превърна и в лицето на Чемпиъншип (втория ешелон на Англия) за сезона… , пропускайки дузпа (която сам си изработи) в последната минута от плейофите за влизане във Висшата лига. Да, пропусна в 95-ата минута (5-а от добавеното време). Вратарят на Уотфорд спаси с крак и при добавката Нокар от 3 метра отново пропусна. Това обаче не бе всичко. Три минути по-късно – все още в „редовното“ време Уотфорд вкара. Лестър бяха елеминирани от плейофите и не можаха да стигнат до техния финал.

Година по-късно Лестър постигна целта си за влизане във Висшата лига, основно благодарение на привличането на Махрез и головете, които започна да вкарва Варди.Тези имена, които към днешна дата са се превърнали в нарицателни  за Лестър изместиха Нокар, който след влизането на „лисиците“ в елита изигра само 300 минути за отбора в първия си сезон във Висшата лига, след което си тръгна като свободен агент в посока Стандард (Лиеж).

Прекарвайки година в Белгия – същата година, в която бившите му съотборници триумфираха с титлата във Висшата лига, преди да се върне в Англия. Брайтън му подаде ръка. „Чайките“ се намираха в Чемпиъншип и целта им бе влизане във Висшата лига. Цел, към която ще ги поведе именно Нокар. Вече беше успявал веднъж, защо не и два пъти?

Но сезонът започна по ужасна новина за френския футболист. През ноември неговият баща почина, след като не можа да се пребори с рака. Шест години по-рано неговият по-голям брат също си бе отишъл от този свят след сърдечен удар. Две драматични загуби в живота на толкова млад мъж.

„Мечтата на баща ми беше да ме види да играя като професионалист. Веднъж ми каза, че някой ден ще играя с най-добрите и сега си давам сметка, че е бил прав. И не мога да спра да се развивам, за да не го разочаравам“, разказва Нокар в едно интервю.

„Да, печелим много пари, но нищо не може да се сравни с живота. Много по-добре е в живота ти да има здраве, отколкото животът ти да е изпълнен с пари. Ако утре някой доктор ти открие нещо смъртоносно… Какъв смисъл има от парите?

Тази загуба беляза първия му сезон в Брайтън. Дори получи известен период почивка от клуба. Татуиран с лика на баща си на гърдите си обаче във втория сезон в пристанищния курортен град реагира и поведе отбора си към така желаната цел. Отбеляза 15 гола (тук е редно да споменем, че Нокар е крило, а не централен нападател), даде 7 асистенции и участва пряко в 31 процента от всичките голове на тима си. А Брайтън за първи път в историята си влезе във Висшата лига. Естествено Нокар бе провъзгласен за най-добър играч на отбора за сезона.

Влезе за втори път в елита. При първия опит обаче, както стана ясно игра твърде малко и така и не вкара гол. Сега това вече е факт. В 8-ия кръг, в мача срещу Евертън Нокар той отбеляза първия си гол в най-елитното от елитните първенства в света. Вдигна ръце и посвети гола на баща си и брат си. След онзи злощастен първи сезон във Висшата лига, в който почти не игра, сега Нокар, който за своите 25 години е преживял повече от мнозина на 50, намери своето лично възмездие. Демонстрира, че може да бъде най-добрият в Чемпиъншип. Сега, както бе казал баща му, демонстрира, че може да играе и с най-добрите.

3 thoughts on “Защото не всичко е пари”

Вашият коментар