Жената, която промени тениса завинаги

Тя е първата голяма звезда на женския тенис. Но не успехите й през ’20-те години на 20-и век я правят толкова известна, колкото нейната личност и характер – смелостта й да се противопостави на статуквото, да облече рокля, когато това се счита за абсолютно неприемливо или пък просто да отпие глътка коняк по време на мач. Винаги заобиколена от противоречия, тя живяла динамично, отказала се от спорта рано и починала преждевременно. Това е историята на една от най-великите личности, на един от най-великите пионери не само в тениса, а в женския спорт като цяло.

Тя е Сюзан Ланглан.

     Между 1919-а и 1926 г. французойката е почти непобедима. В тези 7 години тя печели 6 пъти „Уимбълдън“ на сингъл и още толкова пъти „Ролан Гарос“.  Завоюва общо 81 титли на сингъл, 73 на двойки и 8 на смесени двойки. Печели и два златни олимпийски медала (сингъл и смесени двойки) и един бронзов (на двойки) на Игрите в Антверпен през 1920-а. Постига и историческата серия от 171 поредни победи.

Но встрани от спортните й успехи и нейния елегантен стил на игра тя всъщност се превръща в знаменитост заради блясъка си на личния си живот, навиците си, с които предизвиква революции за времето си. Влиянието й излиза много извън спорта превръщайки я в пример за много жени по света.

През 1919-а преминава през „Уимбълдън“ като ураган. Традиционно консервативната публика на „Ол Ингланд  Клъб“ била изненадана и скандализирана, когато в първия й мач я видяла с лента на главата, с която тя прибрала косата си и с рокля с открити рамене. Както самата тя казала, направила го заради „удобство и естетика“, но тогава обществото още не било подготвено за това толкова „смело“ облекло. По това време тенисистките носели рокли, които покривали почти цялото тяло.

И ако това не било достатъчно шокиращо, то Сюзан имала още един необичаен за времето си навик. Между сетовете отпивала по глътка коняк.

Личният й живот – с множество афери и приключения, изградил на Ланглан образа на фатална жена, превръщайки я в звезда и център на вниманието и множество коментари. Сюзан Ланглан била вулкан – шеметна личност, която живяла живота си смело и предизвикала революция в женския тенис и неговите порядки.

И кой би си помислил това в детството й. Тя била дребно и болнаво момиче, което страдало от непрекъснати респираторни кризи. Имала астма.

Родена е на 24 май 1899 г. в Компиен (Франция), малко градче на 65 км от Париж. Нейният баща – Шарл Ланглан, собственик на транспортна компания, мислел, че би било добре неговата дъщеря да започне да практкува някакъв спорт, за да може организмът й да укрепне. Тласнал я към тениса, тъй като му бил фен. Тъй като парите не били проблем за него наредил да бъде изграден землен корт в семейното имение Марес-сур-Мац, близко село до Компиен, където Сюзан прави първите си стъпки в аристократичния спорт.

От малка показва шампионски дух. И виждайки, че тя наистина се наслаждава на играта и че й се отразява добре, Шарл решава да започне да я тренира лично. Разработва програма за тренировка, с която Сюзан подобрява играта си – прецизността си, скоростта си и силата на удара си. Едно от упражненията се състояло в това да опъне кърпи в конкретни места на корта, които дъщеря му трябвало да уцели.

Била перфекционистка и то до крайност. Не спирала да се развива и скоро баща й решава да я запише в „Тенис клуб Ница“, където тя бързо изпъква.

На само 15 г. достига финала на Първенството на Франция (предшественика на днешния турнир от Големия шлем „Ролан Гарос“) и печели провеждащия се по това време Световен шампионат на твърди кортове. Била истински талант и още толкова млада се изстрелва на върха. Първата световна война обаче прекратява всички турнири и обещаващата кариера на Сюзан временно е парализирана. Въпреки това тя обаче продължава упоритите тренировки чакайки по-добри времена.

И след войната започва нейната легенда. Първият турнир е „Уимбълдън“ 1919, където Ланглан за първи път излиза в турнир на трева. Това обаче е само дребна подробност, защото дебютът й на трева е истински фурор. Стига до финала, където нейна съперничка е седемкратната шампионка Доротея Дългас Чеймбърс. Пред погледа на крал Джордж V и съпругата му Мари младата французойка побеждава ветеранката в легендарен мач, завършил с 9:7 в третия сет. Ланглан впечатлява не само със скорост, прецизност и елегантност в играта си, но и с дръзките си дрехи и блясък извън корта.

Този турнир я изстрелва на върха на славата, превръща се в голямата звезда на спорта, първата, която е имал женският тенис. На корта – сякаш е пеперуда, движенията й по-скоро изглеждали като балет – леки, бързи и елегантни. Според тогавашните журналисти, изглеждало сякаш „плава“. След този успех в Лондон последвали още много – нова победа в шампионата на Франция („Ролан Гарос“), златни медали на Олимпийските игри в Антверпен през 1920-а и отново „Уимбъдън“. Не спирала да побеждава в продължение на 8 години френската преса й дала прякора Богинята заради интереса, който предизвиквала и извън игрището.  Превърнала се в национален идол и дори имала собствена линия обувки с нейното име.

Първият неуспех

Сюзан Ланглан извела женския тенис до ново измерение. Преди нея имало много слаб интерес и много малко публика на женските мачове, но с появата на Богинята това се променило. Пълнела трибуните с публика, която се възхищавала на нейната игра и блясък. Благодарение на нея се появил нов феномен – зрители да се редят предварително на дълги опашки, за да си купят билет за тенис мач.

Но дори в кариера, изпълнена с успехи, неминуемо има моменти на разочарования и провали. През 1921 г., вече със статута на знаменитост, прави първата си крачка назад. Заета със задачата да събере средства за възстановяване на различни части на Франция след Първата световна война, приема да пътува до САЩ, за да изиграе серия от демонстративни мачове срещу една от най-добрите тенисистки в онзи момент – Мола Бюрстед-Малъри. Прави го, въпреки мнението на баща й, според когото тя трябва да си остане във Франция, за да почива и да избегне дългото и досадно пътуване през Океана. И явно той се оказал прав.

Сюзан се разболяла по време на пътуването, а веднъж пристигнала в Ню Йорк, научила, че организаторите на Откритото първенство на САЩ са обявили, че тя ще участва в турнира. Въпреки че отначало тя отказала да играе заради физическите си проблеми, общественият натиск бил толкова голям, че накрая тя приела. По това време още не е имало поставени в турнирите и жребият отредил още в първия мач Ланглан да се изправи срещу Бюрстед-Малъри – актуалната шампионка и една от фаворитките за титлата.

Видимо слаба физически тя загубила първия сет с 2:6, а във втория решила, че не може да продължи и се оттеглила плачейки. Заради това била освиркана от публиката, а американската преса отправила към нея безмилостни критики представяйкия я като капризна и разглезена спортистка. Нещата се влошили още повече, когато по лекарско предписание отменила всичките си предвидени демонстративни мачове. Потънала в море от критики, тя напуснала САЩ и се прибрала у дома. Отнело няколко месеца да се възстанови. След което се върнала пак така непобедима на землените кортове в Париж и тревните в Лондон. И така година след година.

Горчивото сбогуване

Сюзан обаче трябвало да преживее още един странен и болезнен момент, който ще се отрази на репутацията й и ще я принуди да се оттегли преждевременно от аматьорския спорт (каквито са големите турнири по това време). Случва се през 1926 г. Тя печели безапелационно първенството на Франция и пристига на „Уимбълдън“ за своята седма титла. Случва с нещо, за което и до ден днешен истината остава неизяснена. Фактът е, че в мача си от третия кръг тя се появява с един час закъснение. Защо? Не става ясно. Самата тя казва, че е била информирана грешно за началния час. Междувременно на трибуните с нетърпение, за да гледа най-добрата тенисистка, чака Кралица Мери. Когато Сюзан разбира за грешката си, припада. В резултат тя е дисквалифицирана от турнира, а критиките отново я заливат отвсякъде, тъй като закъснението й се приема като обида към британската монархия.

След тази случка, с идеята да спчели повече пари, тя става професионалист, което обаче не й позволява да играе в основните турнири като Първенството на Франция и „Уимбълдън“. През 1927-а прави дълго турне в САЩ, участвайки в безброй демонстративни мачове, благодарение на които обаче печели 75 хиляди долара. Изтощена от продължителните пътувания и многото мачове, решава да се върне вкъщи и да си вземе почивка. Те се отразяват на деликатното й здраве и определено се оказва добра идея да се прибере във Франция и да открие тенис академия.

В продължение на десетилетие, жената, за която толкова много се говорело, толкова много се пишело, изпаднала в пълна анонимност, отадена напълно на своето тенис училище. Почти нищо не се знаело за нея до 1938 г., когато във вестниците се появява новината, че са я диагностицирали с левкемия, болест заради която няколко месеца по-късно губи зрението си.

Краят на Сюзан Ланглан бил трагичен и внезапен. На 4 юни, същата година, тя починала. Тази свободолюбива жена, истински герой, пионер, вдъхновила множество други жени и направила революция в своя спорт, си отишла още преди да навърши 40. В нейна чест вторият по големина корт на „Ролан Гарос“ се казва Сюзан Ланглан, на нейно име се провежда и турнир за жени над 35 г. Била е несравнима жена. Била е Богинята.