Една магическа история – тенисистите, които оцеляха в „Титаник“, а след това се изправиха един срещу друг на корта

Нощта на 14 срещу 15 април безспорно може да се счита за една от най-трагичните в историята на корабоплаването. И не само. Това е нощта на най-известната трагедия в морето, а именно потъването на „Титаник“. Трагедията обаче ни припомня и една история за особено спортно съперничество. По-конкретно тенис съперничество.

„Титаник“ потегля на 10 април 1912 г. от пристанището в Саутхемптън в посока Ню Йорк. По пътя обаче има предвидени и няколко спирки. Първата от тях е северният френски порт Шербур. Там, случайно, без да се познават, се качват двама тенисисти – Карл Бер и Ричард Норис Уилямс. След качването си двамата дори били настанени в много близки каюти в първа класа, но истината е, че допреди трагедията те не се познавали.

Към онзи момент Бер е бил известното име – той бил част от тенис отбора на САЩ за Купа Дейвис, бил финалист от Американския шампионат (бъдещият US Open) 6 години по-рано и финалист на двойки от „Уимбълдън“ – 5 години по-рано. Бил известен и като активист в борбата за човешките права и приятел на президента Теодор Рузвелт.

Тук трябва да вметнем, че при трагедията на „Титаник“ загиват над 1500 души. Други 712 обаче оцеляват. Сред тях е и Карл Бер. Той пътувал на кораба заедно със своето семейство и своята годеница, на която според различни източници, предложил брак именно на кораба. Той е и сред тези, които хващат една от първите спасителни лодки. Тя обаче е пусната на вода още преди да бъде запълнена, след като от екипажа очевидно били изпаднали в паника от бързото пълнене с вода. Бер обаче бил останал заобиколен само от жени в лодката, а години по-късно компанията собственик на кораба „Уайт Стар“ ще бъде осъдена да плати баснословна сума на част от оцелелите точно заради този случай. Бер пък щял да бъде задължен по съдебен път да мълчи за  случилото се, а впооследствие да влезе и временно в психиатрична клиника с тежка депресия.

Травмите за Бер обаче останали за в бъдеще. Далеч по-драматично било плаването и по-точно оцеляването на другия герой в тази история. Много по-неопитният и по-неизвестен към момента тенисист, но превърнал се в далеч по-известен в бъдеще. И не само като тенисист. Става въпрос за Ричард Норис Уилямс II, по-известен като Дик Уилямс. Той бил роден в Женева, като бил потомък на един от първите президенти на САЩ – Бенджамин Франклин. Към онзи момент бил световен шампион по скуош и все още тенисист аматьор. Отправил се към САЩ, за да се отдаде на тенис кариерата си и за да следва в Харвард.

Уилямс губи баща си на кораба, а неговото оцеляване се превръща във вдъхновение за част от историята около героя на Леондардо ди Каприо, разказана в холивудския мегахит „Титаник“. Малко след удара с айсберга Уилямс освобождава заклещен пасажер, като чупи врата на кораба, което вдъхновява и една от сцените на Джеймс Камерън. Тенисистът, който по това време е на 21 години, остава на кораба почти до самия край. След това плува до една от спасителните лодки, която обаче се оказва препълнена. Остава с краката в ледената вода в продължение на 6 часа. Е, тази сцена си я спомняте – но заразлика от Леонардо ди Каприо Ричард Норис Уилямс оцелява. Той е сред спасените на кораба „Карпатия“. Там корабният лекар препоръчва ампутация на краката на младия мъж. Нещо, което той категорично отказва.

„Тези крака ще ми трябват“, остава репликата за историята от негова страна. Според легендите, за да докаже, че няма да се наложи да се прибегне до драстичната мярка, въпреки неописуемите болки, той направил демонстративна разходка по палубата на „Карпатия“, което помогнало за крайното решение краката му да бъдат запазени. На „Карпатия“ Уилямс се запознал с Бер. И именно там в този тежък момент Бер оказал значителна морална подкрепа, която никога няма да бъде забравена от Уилямс.

Пристигнали в Ню Йорк пътищата на на двамата временно се разделили  – Бер останал в Голямата ябълка, докато Уилямс се отправил към Филаделфия с леля си. И така до след по-малко от 5 месеца.

Уилямс преживял неочаквано бързо възстатновяване и през септември се изправил лице в лице срещу Бер по време на турнир в Бостън. Уилямс повел с 2 сета, но в крайна сметка по-опитният Бер постигнал обрат и спечелил с 3:2. Две години по-късно двамата отново се срещат и то на ¼-финал на Американския шампионат, днес известен като Откритото първенство на САЩ и един от четирите турнира от Големия шлем. Тогава Уилямс печели. Двамата междувременно се превръщат в съотборници в отбора на САЩ за „Купа Дейвис“ и имат още един мач помежду си, спечелен от Дик Уилямс.

В крайна сметка Уилямс се превръща в далеч по-титулувания тенисист. Печели два пъти американския шампионат на сингъл и още два пъти на двойки, към които добавя и титла на „Уимбълдън“. Става и олимпийски шампион на смесени двойки в Париж през 1924 г.  Историята разказва, че след „Титаник“ краката му никога не възвръщат нормалния си цвят. През всичките години след трагедията в морето играта му се отличава с изключителна решимост и експлозивност – сякаш, уплашен да не би краката му да замръзнат отново. 

През 1957 г. и Ричард Норис Уилямс, и Карл Бер са приети в Залата на славата на тениса. 

 

Вашият коментар