Дани Валверду, отварата на Григор Димитров

Фурорът на Григор Димитров на финалния „Мастърс“ в Лондон привлече вниманието върху него. Прикова светлините на прожекторите и върху треньора му Дани Валверду – човекът под чиито наставления най-добрият български тенисист сякаш се прероди и започна да прави това, което всички очакваха от него още когато беше тийнейджър – да печели големи победи и титли.

Испанският вестник „Ел Паис“ посвети материал на Валверду, който пък ние Ви представяме на Вас читателите на sportspirits.

Валверду, отварата на Димитров

Часовникът се приближава към полунощ  и в стаичка, в която тенисистите отдъхват след мач преди да излязат пред медиите в „О2 Арена“ с младежа, който помири Григор Димитров с неговата професия. Казва се Даниел Валверду и роден във Валенсия, тази във Венецуела, преди 31 години. Той е най-младият треньор в елита на тениса. Баща му е каталунец, а майка му от Кантабрия (област в Северна Испания) и той бил тенисист, но контузия се изпречва на пътя му, още когато е на 23 години. След това приема привлекателното предложение на своя приятел Анди Мъри, с когото се познава от академията „Санчес-Касал“ в Барселона, за да започне новия си път като треньор.

Работи пет години с шотландеца, с когото в юношеските години играят заедно на двойки до момента, в който заминава за САЩ, за да учи в университет. След това изкара два сезона с Томаш Бердих. Най-накрая се събра с Димитров – в момент, в който българинът беше потънал в калта – без резултати и изгубил цялата си увереност. Накара го да изплува и го изведе до други измерения. До ниво много близко на това, което подобава за един от най-талантливите играчи в съвременния тенис.

„Прекарахме много време работейки само върху две или три неща“, обяснява докато скръства двете си здрави ръце.

„Имаше неща, които знае да прави много добре, но ги беше изгубил. Така че преди всичко ставаше въпрос да възстановим неговия план за игра и да го опростим възможно най-много.  Когато оръжията са там, увереността започва лека полека да се връща“, допълва треньорът чиито баба и дядо трябвало да емигрират заради Гражданската война, а след това – преди 15 години, да се върнат в Испания заради деликатната ситуация във Венецуела.

Въпреки младостта си Валверду е един от най-уважаваните треньори.

„Понякога ме карат да се смея, защото казват, че съм твърде млад да правя това, което правя, но аз започнах много рано с това“, казва той.

„Преживях ситуации, които ми помогнаха да узрея и да опозная елитния спорт“, допълва Валверду и пояснява, че въпреки синхронът, който съществува между него и Димитров, е необходима и граница.

„Възрастта ми помага да се свържа с него, но понякога трябва да намеря баланса, за да може освен да се разбираме добре, да продължа да бъда негов треньор, а не негов приятел. Това е доста фина линия и трябва да я уважавам. Не мога да отида в приятелската зона, трябва да бъда в зоната на треньора.

Говорът му е спокоен, но твърд. Той е намерил думите и ключът, с които да поправи поизгубилия се талант.

„Тенисът е непредвидим. Никога не знаеш какво може да се случи, но вярвам, че Григор ще постигне значими неща в този спорт“, обобщава венецуелецът.

„Сравненията с Федерер в действителност вече не ме притесняват. Гледам само своята игра и това, което аз правя. Една от най-големите грешки, които може да допуснеш да опиташ да имитираш някой друг“, казва самият Димитров.

След като беше загубил посоката за няколко години, в които се натрупаха разочарования, защото представянията му не отговаряха на очакванията, които той създаде в началото на кариерата си, хасковлията отново е с високо вдигната глава и от тази седмица ще е номер 3 в света. Към днешна дата той е по-концентриран професионалист, много по-солиден състезател, но и без да е загубил своето красиво докосване на топката, което го отличава от мнозинството. Димитров изглежда е намерил и отпил от отварата, която да го съживи. И тя си има име – Даниел Валверду.