Грозната „употреба“ на футбола и нагласената световна титла на Аржентина

В последните години ръководството на световния футбол бе „разтресено“ от корупционни скандали, висши членове на Международната федерация на футболните асоциации (ФИФА) попаднаха в затвора, стигна се до оттеглянето на президента Сеп Блатер, точно след като бе преизбран за четвърти пореден мандат. Той дори бе отстранен от всякакви дейности, свързани с футбола, за период от осем години, при това заедно с шефа на европейския футбол Мишел Платини.

Безспорно корупционните скандали лепнаха едно ужасяващо петно върху имиджа на ФИФА. Истината обаче е, че в организацията изобщо не трябва да се притесняват чак толкова за имиджа си. Обществена тайна са подкупите сред нейните висши служители. И това не е от днес. И тази година далеч не може да я определим като най-срамната.

Футболът не веднъж в историята е изигравал обединителна роля, но поради огромната си популярност с времето обаче играта добива и друга роля. Тя влиза сред инструментите на пропаганда на различни власти, сред начините дадени режими да се утвърдят. Това се случва в Аржентина в края на ’70-те. И именно 1978-а е годината, която, поне според автора на този текст трябва да се счита за най-срамна за ФИФА. Година, в която ръководството на световния футбол легитимира властта на един диктатор и престъпленията, извършени от него.

Малко история

Годината е 1976-а. Мястото е Аржентина. Страна, в която футболът вече е религия. Държавата, в която през 1978-а трябва да се организира световното първенство по футбол. Избор, направен още след шампионата на планетата в Англия през 1966-а. Десет години по-късно домакинството обаче е застрашено. Или поне на пръв поглед. Страната е политически нестабилна през целия 20-и век, като превратите и диктаторските режими се превръщат в почти нормална форма за налагане на власт и форма на управление. През 1973-а за първи път от 10 години се провеждат избори, които са спечелени от партията на легендарния президент Хуан Перон, който е избран за трети път на този пост. Година по-късно той почива и начело на държавата застава съпругата му и вицепрезидент Мария Естела Мартинес де Перон. И така до 1976-а, когато на 24 март военна хунта, начело с генерал Хорхе Видела, осъществява преврат и сваля президента от власт. Новият режим налага безпрецедентна цензура, изгаря над 1,5 милиона книги от библиотеките в страната, съставя огромен списък забранени произведения. Хиляди инакомислещи са хвърлени в затворите и убити. Макар и по неофициални данни, до 1978 г. убитите и изчезнали завинаги са 22 хиляди, а общо до 1983 г., когато е сложен край на тази диктатура, те са 30 хиляди. Сред тях е председателят на организационния комитет на светвното първенство Омар Карлос Актис, който бива убит през август 1977-а.

Любопитно е, че Видела дори не бил любител на футбола, но очевидно той и сподвижниците му съзряли в него възможност да утвърдят властта си. Именно на въпросната дата, когато осъществили преврата – 24 март 1976-а, националният отбор на Аржентина гостувал в приятелска среща на полуфиналиста от последното световно първенство Полша. И докато по телевизията вървели новините за случващото се в страната, хунтата успяла да прекъсне излъчването и да предложи на зрителите не друго, а мачът от полския град Хоржув. За допълнителен „късмет“ „албиселесте“ печели мача с 2:1, сякаш това трябвало да бъде още една добра новина. След това започнали репресиите.

След убийството на Актис обаче домакинството на Аржентина на световния шампионат било поставено под въпрос. ФИФА осъдила остро този акт. Международната общност призовала да се отнеме правото на страната да организира първенството по футбол. Съседите от Бразилия дори били в готовност също да приемат шампионата, като оказали голям натиск върху президента на ФИФА Жоао Хавеланж (който всъщност е бразилец) да промени домакина. Видела обаче бил твърдо решен първенството на планетата не само да бъде в Аржентина, а и националният отбор да стигне до върха. За целта били отделени милиони тогавашни щатски долари. За организация и за… още нещо. Може би тогава е било сложено началото на порочните практики във ФИФА, защото поредната публична тайна е, че тогавашното аржентинско управление дало доста пари на футболната организация, за да може да запази домакинството си. Публична тайна е, че след края на шампионата Хавеланж получил една малка хасиенда в знак на благодарност от Видела.

И така, въпреки убийствата, през 1978-а, когато още не било сигурно дали няма да има промяна на домакина на световното първенство Жоао Хавеланж изрекъл следното:

„Най-накрая светът ще може да види истинското лице на Аржентина. Аржентина сега е по-способна от всякога да приеме световното първенство“.

Думи, с които на практика ФИФА легитимирала режима на Видела и извършените от него и хунтата престъпления.

В защита на ръководителите на световния футбол можем да кажем, че след убийството на Актис наистина имало остра реакция от страна на ФИФА. Твърди се дори, че от централата поставили улитматум на Видела да отнемат домакинството на Аржентина, вследствие на което диктаторът „дал обещание“ пред тях, че ще спре с репресиите. И наистина подобна цена може би би си заслужавала – ако може да бъде спасен живота на толкова много хора за сметка на някакво си първенство по футбол. Но историята показва, че репресиите не приключили. Е, убийствата очевидно значително намалели, но… достатъчно ли?

Друга история пък рзказва, че подкупи изобщо не е имало. Жоао Хавеланж бил гарантирал домакинството в замяна на свободата на Пауло Антонио Паранагуа, син на бразилски дипломат, който бил попаднал в затвора в Аржентина, заедно с годеницата си, заради левите си убеждения. Достоен акт и отново животът на един човек може би струва повече от организацията си на някакво първенство по футбол. И наистина историята доказва, че Хавеланж е бил помолен за помощ от семейството на младежа и че президентът на ФИФА е провел разговор с Хорхе Видела и генерала му Роберто Виола, с който вероятно е допринесъл за освобождаването му. Историята също така доказва, че освобождаването е било и със съдействието на Франция, където Пауло бил учил. Той излиза от затвора през 1977 г., което пък не кореспондира с последващите действия.

А какви са те

Самото световно първенство. Както вече стана ясно Видела искал с цената на всичко Аржентина да стане световен шампион. През 1978-а световните финали се провеждали в две групови фази. Победителите в двете групи от втората фаза се класирали за финала на шампионата. Преди последния мач Бразилия е лидер, а Аржентина се изправя срещу Перу и се нуждае от победа с поне четири гола разлика, за да заеме първото място. Мачът завършва 6:0 и отборът с бяло и небесносиньо се класира на финала. В Бразилия веднага обявяват, че двубоят е купен и дори обявяват срещу каква сума – 250 хиляди долара. Години по-късно ще се завърти и още една версия, а именно, че Хорхе Видела наредил дарение от 35 хиляди тона жито за перуанската държава и дал безлихвен заем от Аржентина за Перу в размер на 50 милиона долара. Така или иначе това са недоказани твърдения. Истина обаче е, че преди мача лично Видела е посетил съблекалнята на перуанския отбор. Това се доказва от разказите на някои от тогавашните играчи, които твърдят, че диктаторът само ги е поздравил. Дали това е така, може и да повярваме. Но не е било нужно повече.

„Когато президентът на републиката влезе с подобно високомерие в съблекалнята, не може да направиш нищо. Използва властта си, за да ти въздейства психологически. Чувстваш сякаш те напада и принуждава за нещо“, разказва тогавашният перуански национал Роберто Москера.

И докато мачът Аржентина – Перу си е на ниво между двата отбора и очевидно няма никаква намеса от страна на ФИФА (макар че може да се поспори дали организацията не би трябвало да го разследва) то не може да кажем същото за финала срещу отбора на Холандия, който достига до мача за титлата, въпреки че е без голямата си звезда Йохан Кройф. Легендарният номер 14 е отказал участие на шампионата именно поради политически причини показвайки своята позиция срещу режима в Аржентина.

Както и в предишните си мачове, аржентинския тим продължава безнаказано да раздава грубости по терена, като особено деен в ритниците е капитанът и небезивестен и до днес Даниел Пасарела. Редовното време на мача завършва 1:1. Видимо разочарован Хорхе Видела дори напуска стадиона след 90-ата минута, но разбирайки, че Марио Кемпес и Даниел Бертони бележат в продълженията бързо се връща на „Ел Монументал“, за да обере славата и лично да връчи световната купа на отбора. Част от легендите твърдят, че независимо от драматичната развръзка, този мач е бил с предизвестен край, а потвърждението за това е история, която разказват оцелели затворници. Според нея, Хорхе Акоста, един членовете на хунтата, обявил пред тях с доста голяма сигурност „Побеждаваме“, а репликата била изречена по време на мача, но доста преди победните попадения на Кемпес и Бертони.

Така може би не и без чужда помощ Аржентина завоюва първата си световна титла. Жалко, защото този отбор на „албиселесте“ е бил наистина невероятен и със сигурност е можел да стигне до триумфа и без нея. Все пак това е отбор, в който макар и млад, не е успял да попадне самият Диего Армандо Марадона. Титлата обаче „узаконява“ режима, а години по-късно една от звездите на Аржентина Освалдо Ардилес ще каже:

„Боли като знаем, че бяхме просто елемент за разсейване на народа, докато са били извършвани всичките зврства. Тогава обаче не го осъзнавахме. Притеснявах се, когато чуждестранни журналисти атакуваха Аржентина и ми задаваха трудни въпроси. Мислех, че всичко е лява, комунистическа пропаганда. А това бях аз, един от най-образованите“.

„Бях използван. Това властта да се възползва от спорта е толкова старо, колкото човечеството“, коментира накратко селекционерът Сесар Луис Меноти. Известен с левите си убеждения след спечелването на титлата той подписва петицията в защита на изчезналите по време на режима, което навлича гнева на хунтата. Само фактът, че е световен шампион и любимец на народа вероятно го спасява да не стане един от погубените. Футболът го спасява. Спасява и него и Хорхе Караскоса – капитанът на отбора преди шампионата, който обаче отказва да играе и с цената на убежденията си се лишава от златните медали и световната титла.

И така срамните действия на ФИФА не са нито от вчера, нито от днес. Преди почти 40 години организацията легитимира един диктаторски режим и неговите престъпления. Така че корупцията около евентуално купените световни първенства от Русия и Катар далеч не изглежда толкова значима.

2 thoughts on “Грозната „употреба“ на футбола и нагласената световна титла на Аржентина”

  1. Do you mind if I quote a couple of your articles as long as I provide credit and sources
    back to your website? My blog is in the exact same
    area of interest as yours and my users would really benefit from some of the information you present here.
    Please let me know if this alright with you. Thanks a lot!

Вашият коментар