Винаги верни

В съвременния футбол са малко футболистите, които прекарват цялата кариера. В страните с не толкова силни първенства трудно задържат добрите си футболисти. В големите шампионати пък натоварването е толкова голямо, че е невъзможно някой, например, 35-годишен играч да е на равнището на младите си колеги. На стари години е много трудно и играчите да устоят на изкушенията на големите пари. Икони като Раул Гонсалес, Стивън Джерард, Шави Ернандес не можаха да завършат кариерата си, там където започнаха. Франческо Тоти обаче ни показа, че все пак е възможно да останеш  винаги верен на своя отбор. Историята обаче познава и други и такива футболисти. Вдъхновени от Тоти съставихме един един своеобразен отбор с такива футболисти.

Ето го:

1.Лев Яшин (Динамо Москва)

Единственият вратар носител на „Златната топка“ прекарва цялата си кариера в Динамо (Москва) в периода 1950-1970 г. За този период той изиграва 326 мача и дори вкарва 1 гол. Пет пъти е шампион на СССР.

2. Карлес Пуйол (Барселона)

Пуйол можеше и още да играе, тъй като и в момента е на само 37 години, но заради контузии се наложи да прекрати кариерата си. Въпреки това той изкара 15 години в първия отбор на Барселона между 1999 и 2014 г., в които изигра 682 мача. Спечели 3 пъти Шампионската лига, 2 пъти Световното клубно първенство и 6 пъти титлата на Испания.

3. Тони Адамс (Арсенал)

Тони Адамс бе известен с проблемите си с алкохола, но освен това той бе истинска легенда на Арсенал. Между 1983 и 2002 г. той изигра 504 мача за „артилеристите“, стана 4 пъти шампион на Англия, спечели 3 пъти ФА Къп и веднъж триумфира в Европа в КНК.

4. Паоло Малдини (Милан)

Истинска икона, когато става въпрос за играч, който е играл само в един отбор. Кариерата на Малдини в Милан продължи изумителните 24 години – от 1985-2009. Той държи редица от рекордите не само на Милан, а и в италианското първенство и евротурнирите. Той е рекордьор по брой мачове за „росонерите“ – 902, рекордьор и по брой мачове в Серия А – 647. Малдини е играчът с най-мнго мачове в Шампионската лига 139 и като цяло в евротурнирите – 175. Пет пъти носител на Шампионската лига, 3 пъти стъпва на световния клубен връх (Междуконтиненталната купа и Световното клубно първенство), 7 пъти шампион на Италия и още много други. Играл общо 8 пъти на финал на КЕШ или Шампионската лига.

5. Франко Барези (Милан)

Още една легенда на Милан, чиято кариера се засече с тази на Малдини. Барези игра за „росонерите“ между 1977 и 1997 г. За този период той изигра 719 мача, спечели 3 пъти КЕШ/Шампионската лига, 2 пъти Междуконтиненталната купа и стана 6 пъти шампион на Италия.

6. Пол Скоулс (Манчестър Юнайтед)

Скоулс изигра 718 мача за Юнайтед между 1993 и 2013 г. Стана шампион на Англия впечатляващите 11 пъти. Два пъти стъпи на европейския връх в Шампионската лига и веднъж се поздрави с Междуконтиненталната купа.

7. Динко Дерменджиев (Ботев)

Имаме и българско присъствие в състава. Може Чико да не е толкова известен, колкото многократните победители в Шампионската лига, но със сигурност си е истинско изпитание в онези години да си дългогодишен национал и да не си лапнат от ЦСКА или Левски. А все пак той е бил сред добрите футболисти в „А“ група – интерес към него е имало от Интер и Атлетико (Мадрид), но поради годините, в които играл, както знаем възможност за подобен трансфер изобщо не е имало. Динко Дерменджиев изкарва в Ботев 19 години между 1959 и 1978-а, в които вкарва 194 гола.

8. Сандро Мацола (Интер)

Мацола е една от големите легенди на италианския футбол. От 1996-а до 1977 г. е изиграл 565 мача за Интер. Част е от големия отбор на „нерадзурите“, който триумфира в КЕШ през 1968 г. Четири пъти е шампион на Италия.

9. Сантяго Бернабеу (Реал Мадрид)

Мнозина може би мислят, че това е просто стадион. Е, Сантяго Бернабеу е легендарният президент на клуба, по чието време Реал (Мадрид) печели 6 пъти КЕШ. Освен ръководител на Кралския клуб, Бернабеу обаче е и футболист. Играе като централен нападател и е част от Реал от 1914-а до 1927 г. За съжаление статистиките от това време очаквано са доста оскъдни, но това, което е останало в историята е, че той е изиграл скромните 74 мача за този толкова дълъг период, но пък е вкарал 76 гола. Във въпросния период от 13 години той има и кратко оттегляне, в което е заложил на образованието си.

10. Франческо Тоти (Рома)

И от най-отдавна игралия в списъка преминаваме към този, който съвсем сложи край на кариерата си. е. Легендарната 10-ка на „джалоросите“ започна кариерата си в Рома през 1992 г. Приключи я през този сезон, 25 години по-късно, след 786 мача и 307 гола за „вълците“. Само веднъж е шампион на Италия, но въпреки това устоя на изкушението на титлите и остана в родния си тим.

11. Райън Гигс (Манчестър Юнайтед)

Уелсецът е големият рекордьор във Висшата лига на Англия. Изиграл е общо 963 мача за Манчестр Юнайтед. Той е човекът с най-много мачове във Висшата лига – 632, футолистът с най-много титли на Англия – изумителните 13. Победител н Шампионската лига 2 пъти и 2 пъти на Междуконтиненталната купа/Световното клубно първенство.

Отборът ни ще има и резерви, като сред тях попадат и още някои от по-старите поколения футболисти.

12. Рожерио Сени (Сао Пауло)

Рекорьдорът по брой отбелязани голове сред вратарите нямаше как да не влезе в този състав, въпреки че не се състезава в бляскавите европейски шампионати. Рожерио Сени игра от 1992-ра до 2015 г. за Сао Пауло, в които участва в невероятните 1237(!) мача. За този период той спечели по веднъж Междуконтиненталната купа, Копа Либертадорес, Копа Судамерикана и 3 пъти стана шампион на Бразилия.

13. Гари Невил (Манчестър Юнайтед)

Още едно име от големия състав на Алекс Фъргюсън. Гари Невил изигра 602 мача за „червените дяволи“ в периода 1992-2011 г. За толкова много години той вкара само 7 гола. спечели 2 пъти Шампионската лига, 2 пъти стъпи на световния клубен връх и 7 титли на Англия, 3 ФА Къп и др.

14. Джейми Карагър (Ливърпул)

Карагър също бе от най-нерезултатните футболисти. Ясно е, че той бе защитник, но пък вкара само 5 години за 17 години. Той игра за Ливърпул от 1996-а до 2013 г. и записа 737 мача за мърсисайдци. Спечели и Шампионската лига.

15. Мануел Санчис (Реал Мадрид)

Дългогодишният капитан на Реал (Мадрид) игра от 1983- до 2001 г. Изиграл е 708 мача за тима, като само Раул и Касияс имат повече мачове с бялата фланелка. Спечели 2 пъти Шампионската лига, 2 пъти Купата на УЕФА, веднъж Междуконтиненталната купа и стана 8 пъти шампион на Испания.

16. Джузепе Бергоми (Интер)

Бергоми игра за Интер от 1979-а до 1999 г. Записа 756 мача за „нерадзурите“, като само веднъж стана шампион на Италия, но пък триумфира 3 пъти с Купата на УЕФА.

17. Берти Фогтс (Борусия Мьонхенгладбах)

За повечето съвременни фенове на футбола Берти Фогтс е известен като селекционер на Германия и то на онази Германия, която България победи на ¼-финалите на световното първенство през 1994 г. Той обаче е част от легендарния отбор на Борусия (Мьонхенгладбах) от ’70-те години. Изиграва 526 мача, като е част и от 5-те титли на отбора в Бундеслигата и играе финал на КЕШ.

18. Еди Грей (Лийдс)

Шотландецът Еди Грей е част от най-големите успехи на Лийдс. Офанзивният халф е изиграл 577 мача за отбора между 1965-а и 1984 г., като за този период е 2 пъти шампион на Англия и 2 пъти победител в Купата на панаирните градове. Част от състава е, който стига до финал на КЕШ и КНК.

Треньор: Боб Пейсли

Като футболист е играл само за „червените“ записвайки 253 мача в периода 1939-1954 г. и ставайки веднъж шампион. И още като футболист стана емблематична фигура за Ливърпул и се доказва като верен на отбора, то като треньор той вече се превръща в истинска легенда на отбора. В цялата си треньорска кариера той работи само Ливърпул. От 1995-а до 1974 г. е асистент-мениджър, а от 1974-та до 1983-та е старши треньор. И се неговото име се свързват най-големите успехи на тима – в 535 мача начело на Ливърпул печели 3 пъти КЕШ и 6 пъти титлата на Англия.