Българските рекорди в леката атлетика

30.08.201709.04.2022 Спортен Сайт

„Царицата на спортовете“ – така наричат леката атлетика. Един от най-престижните спортове, титлите и медалите, в който значат много повече и носят много повече слава. Причината е много проста той се практикува още по време на автентичните Олимпийски игри в Древна Елада и в същото време е въплъщение на цялата идея за спорт и спортуване.

В навечерието на световното първенство по лека атлетика, не се се сетим, че и България също има своето място в „Царицата на спортовете“.

Общият брой на дисциплините в леката атлетика е доста над 100, като се включат и в тези зала, но на Олимпийски игри, например, понастоящем са включени малко над 40 за мъже и жени. И има един рекорд, който и до ден днешен са български.

Във високия скок и е притежание на Стефка Костадинова. Постижението ѝ е 209 см и е постигнато през вече далечната 1987 г. На 30 август, на световното първенство в Рим, постижение, с което разбира се печели и златния медал.

Остава неподобрен и до днес – 30 години по-късно. В последните месеци се създаде еуфория, че рекордът на българката може и да падне, след като рускинята Мария Лисицкене се осмели по време на състезание да постави летвата по-високо и да го атакува. Истината обаче е, че Лисицкене стигна до 206 см. Този неин резултат обаче й отрежда едва поделено 10-о място. Тази височина рускинята скочи едва за първи път.

За сравнение – същата височина – 206 см – Стефка Костадинова я е скачала цели 5 пъти – 4 от тях преди да постигне световния си рекорд. Всъщност, ако погледнем вечната ранглиста във високия скок, ще видим, че Костадинова попада с 4 резултата в топ 9. Десетото място е на 206 см и се дели от няколко състезателки и както стана ясно българката има цели 5 резултата на 10-ата позиция.

Ако трябва да сме точни заема и второто място във вечната ранглиста на дисциплината. Тя има и един успешен опит на 208 см, който е постигнат през 1986 г. в София и естествено по това време също е световен рекорд. Единствено Бланка Влашич (Хърватия) успя веднъж да достигне до тази кота.

Настоящият президент на Българския олимпийски комитет обаче не е единствената наша рекордьорка в тази дисциплина. На номер 3 във вечната ранглиста е постижението от 207 см. Първата, която скача толкова е Людмила Андонова през 1984 г. в Берлин и именно нейния рекорд по-късно подобрява Стефка Костадинова. Тази височина от 207 см е скачана общо 3 пъти от Стефка Костадинова, а толкова са скачали само още две атлетки – вече споменатата Бланка Влашич и рускинята Ана Чичерова.

Именно в тази дисциплина – високия скок, няма как да пропуснем Йорданка Благоева. Тя всъщност е първата българска спортистка, която поставя световен рекорд в леката атлетика. Прави го през 1972 г. в Загреб, където печели европейската титла с постижение от 194 см. Има период, в който Благоева, в който поставя и световен рекорд в зала през 1973 г. с 192 см.

Доскоро имаше български световен рекорд и в още една дисциплина. В престижната дисциплина – 100 метра с препятствия за жени. Бе притежание на Йорданка Донкова от 20 август 1988 г. в Стара Загора. Постижението на Донкова бе 12,21 секунди.

За наше съжаление обаче бе подобрен от американката Кендра Харисън, който постигна 12,20 секунди горе-долу точно преди година. Породиха се някои съмнение дали този не е имало някакъв проблем с измервателната система, тъй като Харисън далеч не е сред най-големите звезди в дисциплината, но така или иначе срещу нейното име в момента стои световният рекорд.

Дисциплината обаче можем да си я наречем българска. Донкова заема и 2-рото, и 3-тото място във вечната ранглиста. Има и постигнати 12,24 секунди само 8 дни след световния рекорд, отново в Стара Загора. Преди Йорданка Донкова рекордьорка пък е Гинка Загорчева с 12,25 секунди, а преди това пак Донкова с 12,26.

Както става ясно 3 от най-добрите 5 постижения в историята на дисциплината са български, като само Кендра Харисън успява да се вклини със световния рекорд и изравнено 3-то място с 12,24 секунди.

Освен Йорданка Благоева, Людмила Донкова, Стефка Костадинова, Йорданка Донкова и Гинка Загорчева има и други българи, които в определен момент са били световни рекордьори:

– Първата ни олимпийска шампионка в леката атлетика Иванка Христова два пъти постава световен рекорд в тласкането на гюле. Малко преди игрите в Монреал през 1976 г., където печели златото, тя вече е дала заявка за титла първо с върхово постижение от 21,87 м, а след това и с 21,89 м.

– В бягането на 800 метра рекордьорка е била Светла Златева през 1974 г. Тя 2 пъти поставя рекорд на 800 м в зала,а това прави и Стефка Йорданова през 1973 г. На щафетите на 3 по 800 м и 4 по 800 м рекордите също са били български. На 3 по 800 м той бил поставен от Тонка Петрова, Лиляна Петрова и Светла Златева. На 4 по 800 рекордът е подобряван 2 пъти – първо от Тонка Петрова, Лиляна Петрова, Светла Златева и Стефка Йорданова, а след това през 1975 г. от Светла Златева, Николина Щерева, Лиляна Томова и Росица Пехливанова.

– Тонка Петрова е била световен рекордьор и в бягането на 1500 метра през 1974 г.

– Мария Вергова временно държи световния рекорд в хвърлянето на диск през 1980 г.

– Година по-късно Антоанета Тодорова подобрява най-доброто постижение в хвърлянето на копие. Постижението си е изключително за времето си, тъй като Тодорова праща копието на 71,88 м, което е със 180 см по-добро постижение подобряване на рекорда. А по това време атлетката е едва на 18 г.