Баскетболната площадка като бойно поле за литовската независимост

В баскетболните среди споменаването на името на Арвидас Сабонис е съпроводено винаги с въпросителния коментар „Какво щеше да стане?”. Какво щеше да стане ако 220-сантиметровият литовец и един от най-ярките таланти в спорта, беше напуснал Съветския съюз през 80-те години, когато беше в най-добрата си форма? Какво щеше да стане ако мощните му някога крака не бяха фатално повредени от честите контузии?  И най-накрая какво щеше да стане ако Арвидас беше заминал да играе в НБА веднага след разпадането на Съветския съюз през 1991 г.? За познавачите на баскетбола отговорът е колкото ясен, толкова и тъжен. Арвидас Сабонис щеше да бъде сред най-великите центрове в историята на Националната баскетболна асоциация.

18 декември 2003 г., четвъртък, Москва. Арвидас Сабонис, който на следващия ден навършва 39 години, облича екипа на родния си отбор „Жалгирис” (Каунас), за да излезе в мач срещу колоса ЦСКА (Москва). Това не е просто поредният двубой от Евролигата, а сблъсък между двата най-яростни противника от първенството по баскетбол на Съветския съюз от 80-те години. Мачът е по-особен и за Арвидас Сабонис – към края на своята професионална кариера, 220-сантиметровият център, отново ще трябва да поведе своите съотборници в една битка за национална чест и гордост така, както го е правил в същата тази зала преди близо 20 години.

В Литва, където баскетболът е свещен спорт, Сабонис е Господ. За останалата част на Европа той е на една крачка от обожествяването. Един бегъл поглед назад към неговата кариера е достатъчен, за да се разбере защо. С изключение на шампионската титла в НБА, Сабонис е спечелил всичко, което може да се спечели в баскетбола – три титли на СССР със „Жалгирис”, национални и европейски купи с „Валядолид” и „Реал” (Мадрид) в Испания, световен, европейски и олимпийски шампион със СССР, двукратен бронзов медалист от Олимпиада с Литва, 6 пъти избиран за европейски баскетболист на годината в периода 1980-1990 г., най-добър играч на Европейското първенство от 1985 г. Но това, което отличава Сабонис от много други успешни и титулувани баскетболисти, е уникалният за ръста му начин на игра.

Въпреки своите 220 сантиметра, Сабонис е в състояние да проведе бърза атака на своя тим, досущ като гард, да порази коша от линията за три точки и да даде скрит пас, който никой от противниците не очаква. През 1986 г., баскетболното гуру на САЩ Пийт Нюъл, описва в „Атлантик Маунтли” едно от най-невероятните отигравания, които е виждал. „Топката отскочи високо от ринга към края на игрището, пише Нюъл. – Сабонис се изхвърли и хвана топката с една ръка. Докато беше още във въздуха, съвсем извън баланс, от бекхенд, досущ като дискохвъргач, той метна топката на повече от 25 метра, право в ръцете на свой съотборник, който отбеляза лесен кош. Никога не съм виждал подобно отиграване”, обобщава Нюъл.

За огромно съжаление на феновете в НБА, те никога не успяха да се насладят на гения на Сабонис във върховата му форма.

„Портланд” избира бъдещата литовска легенда в първия кръг на драфта през 1986 г., когато Сабонис е едва на 21 години. Това е напълно безсмислен драфт пик, тъй като Съветските власти съвсем не са ентусиазирани от идеята да пуснат баскетболист от една от най-непокорните републики да печели пари и слава в Западния свят. Освен това сезонът 1986-1987 г. е съдбоносен и за здравето на играча. Той къса ахилес, наранява и коляното си, но още полувъзстановен отново е в игра – честта на родния „Жалгирис” е заложена на баскетболната площадка. Тези две години, в които играе на инжекции, отнемат от краката на Сабонис онази експлозивност, така характерна за младостта.

Няколко месеца преди Литва да стане първата република на СССР, сдобила се с независимост (11 март 1990 г.), Сабонис отива да играе за испанския „Валядолид”. След три успешни години там той се мести в колоса „Реал” (Мадрид) и попълва колекцията си от евроотличия. След като вече е обрал всички възможни титли на Стария континент, през 1995 г. Арвидас Сабонис подписва с „Портланд Трейлблейзърс”, цели девет години, след като е бил избран в драфта. Но литовският гигант вече е само сянка на това, което е бил преди години. И въпреки това, висок център с уникален поглед върху играта и нестандартно поведение на площадката какъвто е Сабонис, бързо се превръща във всеобщ любимец на американската баскетболна публика. Това обяснява и защо, въпреки проблемите с краката, Арвидас изкарва цели седем сезона зад океана, до 2002 г., когато, на 38 г., се завръща в родния „Жалгирис”, за да завърши кариерата си там.

„Какво щеше да стане, ако Сабонис бе дошъл в НБА млад и здрав?”. Отговор дава Майк Дънливи, треньор с над 20 сезона в НБА зад гърба си. „Нито един център в НБА нямаше да може да се справи срещу Сабонис в неговата най-добра форма. Дори Шакил О’Нийл”, категоричен е Дънливи. Подобно е мнението и на Боби Найт, колежански треньор на „Университет Индиана”, който се изправя през 1982 г. срещу тогава 17-годишния Сабонис. „Никога не бях виждал по-перспективен играч от него. Той бе по-силен физически от Бил Уолтън, а талантът му бе ярък и необикновен”. Но надали има някой баскетболен човек, който да може да оцени Сабонис по-точно от Александър Гомелски. Гомелски е бащата на съветския баскетбол, дългогодишен треньор на ЦСКА (Москва) – големият съперник на „Жалгирис” в края на 80-те г., както и селекционер на олимпийския отбор на СССР за игрите в Сеул през 1988 г., където Арвидас и компания печелят златния медал, след като на полуфинала отстраняват САЩ (в състава с бъдещата звезда на НБА Дейвид Робинсън).

„Той е най-великият европейски баскетболист за последните 100 години. Пристигна в НБА прекалено късно, но със сигурност нивото му не е по-ниско от това на Бил Уолтън, Карим Абдул Джабар и Бил Ръсел”, категоричен е Гомелски.

Ден преди да навърши 39 г., далеч от своята върхова форма, Арвидас Сабонис отново трябва да поведе своя „Жалгирис” в трудния мач срещу ЦСКА (Москва). Залогът не е толкова висок, колкото преди двайсетина години, когато на игрището се решаваше титлата на СССР, а зад кулисите се решаваше съдбата на една уморена империя. Но дори в началото на XXI век битката между „Жалгирис” и ЦСКА (Москва) още носи напрежението на неприкритото политическо и историческо съперничество между два народа.

Градът на „Жалгирис” – Каунас, е вторият по-големина в Литва и е буквално луд по баскетбола. През 80-те години успехите на клуба на домашна сцена се превръщат в символ на националното движение за независимост от СССР. През 1972 г., от стълбите на музикалния театър в Каунас, Ромас Каланта запалва искрата на литовските студентски бунтове, потушени със сила от съветските войски. „Ние винаги сме били наясно, че нямаме особени шансове за успешна военна съпротива срещу Съветския съюз, разказва журналистът Арунас Пакула. – Затова и победите на спортното поле се превърнаха в символ на успешна съпротива срещу нашия потисник. Пример за това са годините след Втората световна война, когато нашият боксьор Алгирдас Шосикас нокаутира великия руснак Николай Корольов. Тази победа на боксовия ринг се прие като национален празник в Литва, старите жени по селата, които не се интересуваха от спорт, знаеха кой е Алгирдас Шосикас”, допълва Пакула.

По неговите думи в баскетболния тим на „Жалгирис” перфектно се е въплащавала мечтата за успешна национална литовската съпротива. „ЦСКА бе отборът на „Червената армия”, символ на всяко зло, сполетяло Литва. Така че когато тимът от Москва идваше в Каунас, всички искахме да видим как „Жалгирис” ще го победи. Помня, че имаше над 100 000 човека, които търсеха билети, а залата побираше едва 5000”, допълва Арунас Пакула.

Но дори френетичното желание на привържениците само по себе си не е достатъчно за спечелване на титлата в СССР. За периода 1945 – 1984 г. ЦСКА печели 21 шампионски купи, включително седем поредни между 1976 г. и 1984 г., а „Жалгирис” – една едничка през 1951 г. Всичко това се променя в средата на 80-те години, когато в клуба от Каунас заиграва едно младо местно момче – Арвидас Сабонис. С него в състава „Жалгирис” се изправя в три последователни години на финала срещу ЦСКА – от 1985 г. до 1987 г. и печели три пъти титлата. Огънят на политически заредената битка между двата баскетболни колоса от Москва и Каунас допълнително се подклажда от постоянните страхове на литовците, че чрез задкулисни машинации руснаците ще откраднат най-добрите им играчи. Като официален клуб на „Червената армия”, ЦСКА има право да картотекира талантливи спортисти под претекст, че трябва да изпълнят военната си служба. В отчаян опит да задържат изгряващата си баскетболна звезда, в средата на 80-те години, шефовете на „Жалгирис” записват Сабонис като студент в университета в Каунас. Въпреки че рядко посещава часовете, баскетболистът все пак трябва да отчете присъствие в учебните аули, припомня си Арунас Пакула.

„Веднъж месечно, обикновено във вечерните часове, Арвидас посещаваше лекции в университета. Но вместо да слуша какво говорят професорите, той беше изкарван на катедрата и разказваше за баскетболните си успехи. Това двадесет и няколко годишно срамежливо момче привличаше като магнит всички – от студентите, та чак до професорите – никой не пропускаше „баскетболните лекции” на Сабонис в препълнената аула. Всеки литовец искаше да го види и чуе на живо”, допълва Пакула. Според една от легендите, записването в университет далеч не е бил единственият превантивен ход за предпазването на Сабонис от „трансфер” в ЦСКА. Говори се, че литовските власти били подготвили документ, който да удостоверява, че баскетболистът е осиновил две деца от местен приют. По този начин, като самотен баща на две деца, Сабонис би бил освободен автоматично от военна служба.

Въпреки че събирането на талантливи спортисти в ЦСКА е била обичайна практика за онези години, самият Александър Гомелски признава, че подобен „трансфер” никога не е стоял на дневен ред. „Естествено, че всеки треньор би желал да има подобен играч, но аз знаех, че това е невъзможно. Освен всички други предпоставки, бях сигурен, че Сабонис никога няма да дойде в Москва и да играе за ЦСКА срещу своята родина. Та той беше толкова обичан и популярен там, че би могъл да стане президент без проблем”, припомня си бащата на съветския баскетбол.

19 декември 2003 г., петък, Арвидас Сабонис кротко отбелязва 39-ия си рожден ден. Само преди часове неговият клуб е загубил с 9 точки разлика мача от Евролигата срещу ЦСКА (М). До края на активната си спортна кариера през 2005 г. Сабонис записва още един мач срещу московския колос – болезнена загуба с 3 точки разлика през февруари 2004 г. в Каунас. От следващата година Арвидас Сабонис става президент на „Жалгирис” и все още изпълнява тази функция, въпреки че през 2009 г. продава над 70% от акциите си в клуба заради финансови затруднения. Последното засега признание за литовския център дойде на 4-и април 2011 г., когато той бе приет за член на Баскетболната зала на славата в Съединените щати.

Автор: Атанас Мецов