Клаудио Раниери написа името си със златни букви в историята на футбола и особено в тази на Висшата лига и още по-специално тази на Лестър. Логично или не той бе уволнен, след като направи скромния отбор от града по-известен с ръгбито шампион на Англия. Италианецът остави незаличима следа в клуба.
Остави и няколко страхотни изказвания по време на незабравимата епопея на Лисиците по пътя към титлата във Висшата лига на Англия.
Ето и най-култовите от тях:
- Кой трябва да го изиграе във филма за Лестър?
„Робърт де Ниро би бил добър вариант“.
- Прословутото празнуване на победите с пица.
„Аз плащам за пица, вие плащате за надениците. Аз съм човек, който обича наденици“.
- За работата на отбора.
„Защо да не можем да продължим да тичаме, да тичаме и тичаме? Ние сме като Форест Гъмп. Лестър е Форест Гъмп“.
- За сухата мрежа.
„Казах им, че ако не допуснат гол, ще купя пица за всеки. Мисля, че чакаха да предложа и хот-дог“.
- За победата.
„Щастлив съм, когато нашите фенове са щастливи, когато играчите са щастливи и когато нашият собственик на луната“.
- За виковете си.
„Аз съм като Павароти, когато се опитвам да мотивирам играчите си“.
- Да си правиш сметката без кръчмар.
„В Италия има една поговорка: „Не може да продадеш кожата на мечката, докато още не си я застрелял“.
- Големите състави.
„Ако един отбор се нуждае само от 11 титуляр плюс 3-4 резерви, тогава защо Христофор Колумб е отплавал към Индия, за да открие Америка“.
- Шопинг с играчите.
„Това е един прекрасен ден. Г-н Абрамович ми даде тази идея и ми каза, че трябва да съставим заедно списък за пазаруване“.
- Работата в екип.
„Отборът ми е като оркестър. За да се изсвири една симфония правилно се нуждаете от малко бум, бум, бум, но също така се нуждаете и от малко тиро-риро. Понякога бум-бум и тиро-риро вървят ръка за ръка. Понякога може да чуете само бум-буч, понякога само тиро-риро. Това не е добра музика“.
- Преди важния мач на конкурента Арсенал с Челси.
„Хипотетично те са шампиони в първенството, може би дори в Шампионската лига. Но първо трябва да убият нас.
- За представянето на неговите играчи.
„Те показаха добра издръжливост и добри витамини и продължават да работят здраво. Накрая бях като полудял. Полудял от радост.
- За ранните си години като треньор.
„Беше ни казано, че треньорството е като парашутизма. Понякога парашутът не се отваря и ти се размазваш на земята.
- За Карлтън Коул.
„Карлтън игра много добре. Всяко негово действие беше опасност за съперника. Малкият лъв расте много добре“.
- След края на пореден инфарктен мач.
„Не бях нервен. Но бях обезпокоен“.